Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 11

Жан обичаше да си играе с Франсоаз, най-малката сестра на готвачката. Срещаха се на тавана и Франсоаз ѝ помагаше да свали поне за малко непоносимия корсет, който Жан беше принудена да носи от няколко месеца. След завръщането от манастира майка ѝ, направо разгневена, задето досега не са я стягали, я заведе при най-добрия майстор на корсети. Дребният възрастен мъж с плешива глава и гърбица я изпълни с ужас. Никога нямаше да забрави как я стегнаха за първи път.

Заповядаха ѝ да се опре на облегалката на стола, защото резките движения, с които майсторът затягаше връзките, я теглеха назад. Твърдият корсет смачка ребрата ѝ и тя изпита чувството, че горната част на тялото ѝ ей сега ще се пръсне.

– Но така не мога да дишам! – изплака задавено тя.

Без да обръща внимание на възраженията ѝ, майсторът стегна още веднъж връзките и сръчно завърза краищата.

– Не може повече – усмихна се съжалително той на майка ѝ. – Въпреки че момичето е доста слабо – добави немилостиво и огледа талията на Жан, сякаш имаше пред себе си цяла бъчва.

– Досега беше в манастир, а монахините не мислят за тези неща – въздъхна мадам Поасон.

– Безотговорно! – Майсторът поклати глава. – Е, корсетът ще си свърши работата. Тя е още млада. Не забравяйте три пъти на ден да я стягате и внимавайте да не го сваля нощем.

Жан с мъка си поемаше въздух. Изгледа го невярващо и се помоли да не е чула правилно. Ала се оказа, че ѝ предстои да носи ужасния корсет по цял ден и цяла нощ и да го сваля само когато се мие. Желязна шина, широка един пръст, пристягаше талията ѝ. Майка ѝ иначе не се отличаваше с особено строги принципи, ала в случая остана неумолима.

– Само началото е болезнено. А щом станеш млада дама, ще имаш тънка талия като моята – и тя самодоволно помилва крехкия си кръст, който замайваше главите на мъжете.

Жан страдаше от силни болки в израненото си тяло и тази перспектива не я утеши особено. И днес, скрита на тавана, тя огледа с въздишка грозните синьо-виолетови петна по талията си, докато Франсоаз пробваше корсета ѝ пред старо огледало.

– Ех, ако и аз си имах такъв... – въздъхна тя и в гласа ѝ звънна копнеж.

– С радост бих ти го подарила, повярвай ми – отвърна с мрачно изражение Жан. Все по-трудно понасяше този инструмент за мъчение.

Франсоаз кимна примирено и обърна гръб на огледалото.

– Донесох нещо сладичко – съобщи тя и извади от джоба на полата си тайно измъкнатите от кухнята две доста смачкани ябълкови пастички, увити в салфетка.

Жан грабна едната и я захапа. Сърцето ѝ тръпнеше от радостно очакване, защото Франсоаз винаги ѝ разказваше по някоя страшна история – например как изтезавали някакъв нещастник на Гревския площад или как отсекли главата на престъпник. Събрала се огромна тълпа, разказа ѝ последния път Франсоаз. Самата тя попаднала там благодарение на голямата си сестра. Жан изслуша с огромно вълнение подробното описание на обезглавяването. Франсоаз беше останала особено възхитена от одеждите на палача.