Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 12

Още по-интересни клюки приятелката ѝ чуваше от другите слуги.

– Мари имала връзка и с Антоан, и с Лемартин, представяш ли си? Двамата, естествено, не знаят нищо един за друг – подхвана Франсоаз и се настани на пода до Жан, за да си изяде пастичката.

Мари беше прислужницата с розовите бузки.

– Със секретаря и с кочияша едновременно? – учуди се Жан.

– Да, и с двамата! – Франсоаз се ухили доволно. Очевидно се наслаждаваше на смайването ѝ. – Но ти не би трябвало да се учудваш толкова. Твоята майка също има любовници, въпреки че е омъжена – заяви тя и строго добави: – Впрочем сестра ми твърди, че това е смъртен грях!

– Майка ми няма любовници – отговори с достойнство Жан, макар да знаеше, че Франсоаз е права.

– Има, разбира се – възрази спокойно Франсоаз и се наведе към нея с тайнствена физиономия. – И знаеш ли какво? – Очите ѝ светнаха съзаклятнически. – Сестра ми казва, че баща ти изобщо не бил... – тя млъкна и поклати глава. – О, не, по-добре да си мълча...

Франсоаз отлично знаеше как да я измъчва!

– Веднага ми кажи какво си научила! – заповяда нетърпеливо Жан. – Какво за баща ми?

– Наистина ли искаш да знаеш? – Франсоаз я погледна със съмнение и отхапа голямо парче сладкиш.

Жан кимна решително. Приятелката ѝ преглътна хапката, избърса си устата и едва тогава се наведе отново към нея.

– Добре, щом толкова настояваш. Сестра ми казва, че баща ти изобщо не ти е истински баща. Ти си дъщеря на мосю Льо Норман дьо Турнем! – В гласа ѝ прозвуча триумф.

– Това не е вярно! – избухна възмутено Жан.

– О, вярно е – кимна убедено Франсоаз. – Ти си родена през декември, а кочияшът Антоан разправя, че майка ти започнала да идва тук една година преди раждането ти. Затова господинът плаща за уроците ти и за всичко останало.

Жан се ядоса още повече.

– Лъжеш! – изкрещя тя, грабна корсета си, скочи и се втурна към вратата. В очите ѝ пареха горчиви сълзи.

Беше почти сигурна, че Франсоаз само си придава важност, но казаното от нея се загнезди дълбоко в сърцето ѝ и не ѝ даваше мира. Дали и Абел не ѝ е истински брат?

От този ден нататък Жан започна тайно да се взира в лицето на Шарл льо Норман дьо Турнем и да го сравнява със своето. Не откри особени прилики, ала нямаше как да отрече колко много усилия полага той, за да ѝ осигури добър живот и добро образование. Той прави обаче същото и за Абел, опитваше се да се успокои Жан и упорито гонеше мисълта, че Франсоаз вероятно е казала истината. Въпреки това живееше с чувството, че е лишена от корените си.

3.

Жак свиреше на чембалото и същевременно не бе в състояние да откъсне поглед от момичето. Тя дойде тук преди шест години и отначало беше само една от десетките средни ученички, които мосю Гибоде отчаяно се опитваше да научи на що-годе прилична стойка и на основните танцови стъпки. Е, може би беше малко по-музикална от повечето момичета, но иначе беше мършава и непохватна като тях. Ала още тогава момичето затрогваше сърцето му, защото работеше упорито и стъпка по стъпка овладяваше сложните движения на менуета. Изпълняваше танца с невероятно сериозно изражение – сякаш е излязла на дуел и непременно трябва да го спечели. Изслушваше немилостивите, унищожителни критики на мосю Гибоде със сведена глава, безропотно приемаше даже ударите с тънката пръчка и очевидно не подозираше, че с нея той е много по-суров и много по-строг, отколкото с другите ученички.