Читать «Разединени равнини» онлайн - страница 380

— Стенуолд — каза осородният, наполовина като предупреждение, наполовина като молба, — не забравяй за Челядинка…

Без предизвестие мечът на жената цъфна до врата на Стенуолд. Той се вгледа в очите й и видя там лудост, сбираща се като облаци пред буря.

„Поредната ми лоша идея.“

— Аз съм майстор Стенуолд Трудан от Колегиум. Този човек… — тук нервите почти му изневериха, но се овладя и продължи: — За този човек отговарям аз. Защо искаш да го убиеш?

Мечът подскочи и острието му отвори плитка рана. По врата на Стенуолд потече кръв.

— Ами попитай го — изсъска жената. — Майстор Стенуолд Трудан от Колегиум. Сякаш не стига, че хората му озлочестиха родината ми и избиха хиляди мои сънародници. Попитай го какво е сторил лично на мен.

„Не забравяй за Че.“ Възможно бе Талрик да е единствената й надежда.

— Талрик? — повика го той с прегракнал глас.

— Стенуолд, имаш нужда от мен.

— Само ако знам, че говориш истината — заяви твърдо Стенуолд и видя как нещо прекоси лицето на осородния. Човек, попаднал в собствения си капан. Талрик знаеше какво ще се случи още преди да е изрекъл признанието си, и в този фатален миг Стенуолд най-сетне различи някаква добродетел, оцеляла отвъд принципите, които Империята беше вградила в него, защото въпреки онова, което щеше неизбежно да последва, Талрик каза:

— Убих децата й, майстор Трудан. Империята искаше да се прекъсне кръвната линия на едно от благородните семейства във Федерацията, затова аз отидох в замъка й и убих всичките й деца. Тя не ни очакваше и нямаше меч. Чух, че я направили робиня. Явно е успяла да избяга. — Гласът му беше равен, болен.

Стенуолд си представи Че, мъртва или затворена в някоя имперска килия, или в ръцете на осородни занаятчии, после се вгледа в лицето на Фелисе и го видя с нови очи. Беше лицето на майка, която е обичала децата си и която не иска друго, освен да отмъсти за тях.

„Нямам право“, разбра той и даде знак на стражите, които се дръпнаха с нескрито облекчение. Фелисе му хвърли още един поглед преди да влезе в стаята.

41.

Похитителите й бяха намерили чифлик наблизо със скупчени нагъсто каменни постройки и голям зимник, който бяха разчистили предварително, изхвърляйки всичко, което не ставаше за ядене или за друга непосредствена употреба. Че се надяваше собствениците на чифлика да са избягали преди бурята в черно и златно да застигне стопанството им.

Занаятчиите се бяха разшетали в зимника още преди да започне битката — използвали бяха греди от разрушена барака да сковат малка кошара, побираща десетина пленници. Няколкото засъхнали кафеникави петна подсказваха, че тя не е първата, която хвърлят тук.

Но в момента беше единствената — единствената, която бяха взели в плен от многото вражески войници, останали ранени или окъснели на бойното поле след Битката на релсите.

Когато се смъкна замаяна от повреденото автовозило, Че бе изтеглила меча си, убедена, че всеки миг ще срещне смъртта. Опитала се бе да влезе в кожата на Тисамон или на Салма, да умре, убивайки, и да посрещне с разтворени обятия края си като истински боец.