Читать «Пророчеството» онлайн - страница 5

Шизука се върна с чая и й наля една чашка. Каеде отпи предпазливо, все едно го опитваше за пръв път; всяка капчица имаше свой отделен, наситен с пушек вкус върху езика й. А когато възрастната жена, която се грижеше за гостите, донесе ориз и зеленчуци, сготвени с бобова извара, се почувства така, все едно ядеше за първи път. Безмълвно се дивеше на новите сили, които се бяха отключили в нея.

— Владетелят Араи настоява да разговаря с вас преди залез-слънце — съобщи Шизука. — Уведомих го, че не сте добре, но той настоя. Ако не сте в състояние да се срещнете с него точно сега, ще отида и ще му предам.

— Не съм сигурна, че можем да си позволим да се отнасяме с владетеля Араи по този начин — каза Каеде. — След като ми нарежда, значи трябва да се подчиня.

— Много е ядосан — поясни Шизука с приглушен глас. — Чувства се засегнат и вбесен от изчезването на Такео. За него това е провал на два важни съюза. Сега почти със сигурност ще му се наложи да се сражава срещу клана Отори, без да разчита на подкрепата на Такео. А и се беше надявал на скорошен брак между вас…

— Не говори за това — прекъсна я Каеде. Приключи с ориза, остави пръчиците върху подноса и се поклони в знак на благодарност за поднесената храна.

Шизука въздъхна:

— Араи не схваща същността на Племето, не разбира как действат, какво се изисква от онези, които принадлежат към него…

— А знае ли, че и ти си от Племето?

— Знаеше, че си имам начини да установявам разни неща, да предавам съобщения. Беше доволен, че може да използва уменията ми, за да сключи съюз с владетеля Шигеру и с господарката Маруяма. Беше чувал за Племето, но като повечето хора смяташе, че едва ли са нещо повече от гилдия. Когато разбра, че са замесени в смъртта на Ийда, беше изумен, макар че имаше изгода от случилото се — тя млъкна за момент и после добави тихо: — Вече ми няма никакво доверие… сигурно се пита как е спал с мен толкова пъти, без самият той да е намерил смъртта си. Е, със сигурност повече няма да спим заедно. С това е свършено.

— Страхуваш ли се от него? Заплашвал ли те е?

— Разгневен е — отвърна Шизука. — Чувства, че съм го предала… даже по-лошо — че съм го направила на глупак. Мисля, че никога няма да ми прости — в гласа й се прокрадна горчива нотка. — Бях най-близкият му довереник, негова любовница и приятел още от времето, когато бях почти дете. Родих му двама синове. При все това незабавно би издал заповед за смъртта ми, ако не беше вашето присъствие.

— Ще убия всеки, който се опита да ти причини зло! — заяви Каеде.

Шизука се усмихна:

— Колко свирепа изглеждате!

— Хората умират лесно — заяви Каеде с безизразен глас. — От убождане с игла, от острие на нож. Ти ме научи на това…

— Да, но тепърва ще има да се убеждавате в това — отвърна Шизука. — Макар че в Инуяма се справихте добре. Такео ви дължи живота си…