Читать «Пророчеството» онлайн - страница 6

За момент Каеде остана безмълвна. После каза с приглушен глас:

— Не знаеш всичко…

Шизука се втренчи в нея:

— Какво не знам? Да не би убийството на Ийда да е ваше дело? — прошепна тя.

Каеде кимна:

— Такео отсече главата му, но той вече бе мъртъв. Сторих онова, което ти ми каза, иначе той щеше да ме насили…

Шизука сграбчи ръцете й:

— Пазете го в пълна тайна! Никой никога не бива да го узнава… Иначе няма да пощадят живота ви!

— Не изпитвам вина или угризения — рече Каеде. — Не се срамувам, че защитих честта си и постигнах отмъщение за смъртта на владетеля Шигеру, на господарката Маруяма и на нероденото й дете, както и на всички останали невинни хора, които Ийда е измъчвал и погубвал.

— Въпреки това — ако станалото се разчуе, ще бъдете най-сурово наказана. Мъжете ще решат, че светът се е обърнал наопаки, щом жени започват да мъстят с оръжие в ръка.

— Моят свят вече се е преобърнал — заяви Каеде. — И все пак трябва да отида и да се срещна с владетеля Араи. Донеси ми… — тя млъкна и се засмя. — Щях да кажа: „Донеси ми някакви дрехи“, но нали нямам. Нямам нищо!

— Имате кон — отвърна Шизука. — Такео ви остави сивия.

— Оставил ми е Раку? — Каеде се усмихна — искрена усмивка, която озари лицето й. Тя се взря в далечината с тъмни и замислени очи.

— Господарке? — Шизука я докосна по рамото.

— Среши косите ми и прати вест на владетеля Араи, че ще го посетя.

Беше почти мръкнало, когато двете излязоха от стаята и се отправиха към главните помещения за гости, където бяха отседнали Араи и хората му. Под дърветата край храма и нагоре по склона блещукаха светлини — опечалени, те стояха с горящи факли в ръце около гроба на владетеля Шигеру. Дори и в този час идваха хора да се поклонят, носеха тамян и приношения, поставяха фенери и свещи на земята край камъка, дирейки помощта на мъртвия, който с всеки изминал ден все повече се превръщаше за тях в божество.

„Нека почива под саван от пламък“, каза си Каеде, самата тя в безмълвна молитва към Шигеру за напътствия, докато обмисляше какво да каже на Араи. Тя бе наследница на клановете Ширакава и Маруяма; знаеше, че Араи ще търси здрав съюз с нея, вероятно чрез брак, който да я обвърже във властта, която той вече трупаше. Бяха разговаряли няколко пъти по време на пребиваването й в Инуяма, както и докато пътуваха, но вниманието на Араи бе заето главно с обезпечаване сигурността на провинциите и със стратегии относно бъдещето им. Той не бе споделил с нея как възнамерява да действа, но бе изразил желание бракът с фамилията Отори да се осъществи. Някога… сякаш преди цял един живот… тя бе искала да бъде нещо повече от пионка в ръцете на воините, които решаваха съдбата й. Сега, с новооткритата сила, която й бе вдъхнал този леден сън, тя реши сама да управлява живота си. „Нуждая се от време, помисли си тя, не бива да правя нищо прибързано. Трябва да се прибера у дома, преди да взема каквито и да било решения.“

Един от хората на Араи — тя си спомни, че се казваше Нива — я поздрави на верандата и я поведе към вратата. Всички капаци на прозорците бяха отворени. Араи седеше в дъното на помещението заедно с още трима воини. Нива обяви името й и военачалникът вдигна очи към нея. Един миг двамата се изучаваха безмълвно. Тя издържа погледа му и почувства как силата пулсира във вените й. После коленичи и сведе глава в поклон с вътрешно негодувание към този акт, но с ясното съзнание, че се налага да засвидетелства покорство.