Читать «Пророчеството» онлайн - страница 3

„Имай търпение. Той ще дойде за теб.“

Каеде сънуваше, че се е вледенила. Думите отекнаха в съзнанието й съвсем отчетливо. В съня й нямаше страх, само усещане, че е обгърната от нещо хладно и бяло в един свят на безмълвие и скованост.

Очите й се отвориха. Още не беше мръкнало. Сенките й подсказаха, че е привечер. Звънна разлюлян от вятъра чан, само веднъж, и после въздухът застина неподвижен. Денят, за който нямаше никакъв спомен, вероятно е бил топъл. Тилът й под дългите коси бе влажен от пот. Откъм стрехите се носеше приглушено цвърчене на лястовици. Скоро щяха да отлетят на юг. Вече бе есен.

Звуците на птиците й напомниха за рисунката, която тук, на същото това място, преди няколко седмици й бе подарил Такео — скица на дива горска птица, която й бе внушила мисъл за свободата; беше се загубила заедно с всичките й вещи, сватбени роби и други дрехи по време на пожара, пламнал в крепостта Инуяма. Вече не притежаваше нищо. Шизука й бе намерила няколко стари роби от обитателите на къщата, в която бяха отседнали, бе взела назаем от тях гребени и разни други неща от първа необходимост. Преди това не се бе озовавала на подобно място — къща на търговец, облъхната от тежкия мирис на ферментираща соя, пълна с хора, които гледаше да избягва, защото всички — и най-вече слугите — неизменно я заглеждаха, а някои от прислужничките даже идваха да я съзерцават скришом, надничайки през преградите.

Каеде се опасяваше, че всички щяха да разберат какво й се бе случило през оная нощ, когато Инуяма бе превзета. Беше убила Ийда Садаму, беше се любила с Такео, беше се сражавала редом с него, стиснала меча на жертвата си. Не можеше да повярва, че бе извършила всичко това. Понякога си мислеше, че е омагьосана, както гласеше мълвата. Според слуховете, ако някой мъж я пожелаеше, не след дълго намираше смъртта си… и си беше истина. Вече неколцина бяха мъртви. Но не и Такео!

Откакто онзи пазач се бе нахвърлил върху нея, докато бе заложница в имението на Ногучи, тя изпитваше неистов страх от мъжете. Ужасът, с който я изпълваше Ийда, я бе тласнал към отчаяни действия, за да се защити от него; но Такео не я плашеше. Единственото, което й се искаше, бе да се притисне до гръдта му. От първата им среща в Цувано тялото й неизменно копнееше за неговото. Желаеше да я докосва, да усеща допира на кожата му. Сега, щом си спомни за онази нощ, Каеде си даде сметка с възобновена яснота, че може да се омъжи единствено за него, че не би могла да обича другиго. Ще бъда търпелива, обеща си тя. Но откъде идваха тези думи?

Обърна леко глава и различи силуета на Шизука в края на верандата. Отвъд се издигаха старите дървета на светилището. Въздухът бе наситен с мирис на кедри и прах. Звънът на храмовите камбани отбеляза вечерния час. Каеде не промълви нито дума. Не искаше да говори с никого, нито да чува нечий глас. Жадуваше да се върне в онова място, сковано от лед, където я бе отвел сънят.

После, през танца на прашинките, осветени от последните слънчеви лъчи, тя съзря един образ; в първия миг го помисли за дух, но не беше, защото имаше плът; беше там, безспорен и реален, блестящ като току-що навалял сняг. Взря се в него, дори се надигна от постелята, но щом го разпозна — беше Бялата богиня на състраданието и милостта, — той тутакси изчезна.