Читать «Войната на Калибан» онлайн - страница 295

В дъното се виждаше вратата на асансьора. Холдън затрополи с магнитните си ботуши след Ларсън. По средата на коридора младият моряк мина покрай един отворен люк.

И закрещя.

Холдън се втурна толкова бързо, колкото му позволяваха тромавият радиационен скафандър и магнитните ботуши. Ларсън продължаваше да лети надолу по коридора, но крещеше и размахваше ръце във въздуха като удавник, който се мъчи да плува. Холдън почти бе стигнал до отворения люк, когато нещо изпълзя от него и препречи пътя му. Отначало той си помисли, че е едно от повръщащите зомбита, които бе видял на Ерос. Движеше се бавно и предницата на флотската му униформа бе оцапана с кафява бълвоч. Но когато то се обърна да погледне Холдън, очите му сияеха с бледосиня вътрешна светлина. И в тях личеше интелигентност, каквато зомбитата на Ерос нямаха.

Протомолекулата бе извлякла някои уроци от Ерос. Това беше нова, усъвършенствана версия на повръщащите зомбита.

Холдън не изчака да види какво ще направи съществото. Без да забавя крачка, вдигна пистолета си и стреля в главата му. За негово облекчение светлината в очите на създанието угасна и то политна настрани, пръскайки кафява слуз. Докато минаваше покрай отворения люк, Холдън рискува да надникне вътре.

Стаята бе пълна с новите повръщащи зомбита. Бяха стотици. И смущаващо сините им очи бяха вперени в него. Холдън се обърна пак към коридора и побягна. Зад гърба му се надигна вълна от звуци, когато зомбитата застенаха в един глас и почнаха да се издърпват по пода, стените и тавана след него.

— Върви! Повикай асансьора! — изкрещя той на Ларсън, проклинайки наум тежкия радиационен скафандър, който го бавеше.

— Божичко, какво беше това? — ахна Наоми. Холдън беше забравил, че тя гледа. Не си хаби дъха да ѝ отговаря. Ларсън, вече съвзел се от пристъпа на паника, трескаво се мъчеше да отвори вратите на асансьора. Холдън изтича до него и се обърна да погледне назад. Десетки от синеоките повръщащи зомбита изпълваха коридора зад тях, пълзяха по пода, стените и тавана като паяци. Сините светлинки във въздуха кръжаха, подети от въздушни течения, които Холдън не усещаше.

— По-бързо — каза той на Ларсън, прицели се в най-близкото зомби и заби един куршум в главата му. То се отдели от стената, пръскайки слуз. Зомбито зад него го изблъска от пътя си и трупът полетя по коридора право към тях. Холдън застана пред Ларсън, за да го предпази, и пръски кафява слуз попаднаха върху гърдите и лицевото му стъкло. Ако двамата не носеха херметично запечатани скафандри, това щеше да е смъртната им присъда. Той потисна тръпката си и застреля още две зомбита. Останалите дори не се забавиха.

Зад него Ларсън изруга, когато отворилите се донякъде врати се затръшнаха отново и заклещиха ръката му. Морякът ги натисна с гръб и с единия си крак и успя да ги отвори пак.

— Готово! — извика той. Холдън отстъпи към асансьорната шахта, стреляйки, докато изпразни пълнителя си. Половин дузина зомбита се разлетяха, пръскайки слуз; а после той се озова в шахтата и Ларсън затвори вратите.