Читать «Войната на Калибан» онлайн - страница 296

— Една палуба нагоре — каза Ларсън, задъхан от страх и усилие. Оттласна се от стената и полетя към следващата двойка врати, а после напрегна сили и ги отвори. Холдън го последва, като пътьом смени пълнителя на пистолета си. Точно срещу асансьора имаше тежко брониран люк и върху метала с бели букви бе изписано КИЦ. Холдън тръгна към него и накара скафандъра си да прати приоритетния код. Ларсън остави вратите на асансьора да се затръшнат. В шахтата ехтеше воят на зомбитата.

— Трябва да побързаме — рече Холдън, натисна бутона за отваряне на КИЦ и се промуши вътре още преди люкът да се е отворил напълно. Ларсън го последва.

В командния информационен център все още имаше един човек: нисък, як азиатец в адмиралска униформа, който стискаше в треперещата си ръка голямокалибрен пистолет.

— Останете където сте — заповяда той.

— Адмирал Нгуен! — изтърси Ларсън. — Вие сте жив!

Нгуен не му обърна внимание.

— Дошли сте за дистанционните кодове на ракетите с биооръжието. Тук са. — Той вдигна един ръчен терминал. — Ваши са, ако ме отведете от този кораб.

— Той ще ни вземе — каза Ларсън и посочи придружителя си. — Каза, че ще вземе и мен.

— И дума не може да става — каза Холдън на Нгуен. — Нямаш никакъв шибан шанс. Ще ми дадеш тези кодове или защото у теб още е останала капка човечност, или защото ще си мъртъв. Не ми пука кое от двете. Ти решавай.

Нгуен почна да мести поглед между Ларсън и Холдън, стиснал ръчния терминал и пистолета толкова силно, че кокалчетата му се белееха.

— Не! Вие трябва да…

Холдън го простреля в гърлото. Някъде дълбоко в мозъка му детектив Милър кимна одобрително.

— Започвай да мислиш за друг маршрут назад към кораба ми — нареди Холдън на моряка, докато прекосяваше стаята, за да вземе терминала, плуващ край трупа на Нгуен. Трябваха му няколко секунди да намери прекъсвача за самоунищожение на „Кинг“, скрит под един заключен капак. Приоритетният код на Садър му даде достъп и до това.

— Съжалявам — прошепна тихичко Холдън на Наоми, докато го отваряше. — Знам, че се съгласих вече да не го правя. Но нямах време да…

— Недей — каза Наоми с тъжен глас. — Копелето заслужаваше да умре. И знам, че по-късно ще те мъчат угризения. Това ми стига.

Капакът се отвори. Под него имаше само един обикновен бутон. Дори не беше червен, а чисто бял.

— Това ли взривява кораба?

— Няма брояч — отбеляза Наоми.

— Е, това е предпазна мярка срещу абордаж. Ако някой отвори този капак и натисне бутона, значи корабът вече е загубен. Не биха искали да е с брояч, който някой би могъл да обезвреди.

— Проблемът е чисто инженерен — каза Наоми. Вече знаеше за какво си мисли той и се опитваше да намери изход, преди да го е изрекъл на глас. — Можем да го решим.

— Не можем — възрази Холдън и зачака мъката да го връхлети, но вместо това изпита нещо като покой. — В момента няколкостотин разярени зомбита се опитват да се покатерят по асансьорната шахта. Не можем да намерим решение, при което аз не оставам тук.

Една ръка го стисна за рамото. Той вдигна очи.

— Аз ще го натисна — предложи Ларсън.