Читать «Вълкът на Елизабет» онлайн - страница 159

— Съблечи си дрехите.

— Защо? — озъби се тя. — За да ми покажеш къде ми е мястото? Под теб? Бях в безопасност, Даш.

— Ти разкъса строя. Не се подчини на заповедите. Знаеш ли какво щях да направя с Джонси или Чейс, или някой от другите, който така безотговорно застрашава не само мисията, а също така и собствения си живот?

Гласът му беше смъртоносен.

Елизабет поклати глава.

— Бях в безопасност.

— Ти си глупачка. Беше подмамена, Елизабет. Имаше още един автомобил, паркиран на не повече от десет фута от теб. За малко да те видят — каза мъжът тихо и мрачният, груб тембър на гласа му я накара да потръпне.

— Нямаше да ме видят — възрази тя буйно. — Бях предпазлива.

— А ако бяха? — попита Даш с ледено спокойствие. — Ако бяха успели да те хванат или, пази Боже, просто да те убият, и край. Тогава какво?

Младата жена примигна към него и ужасът я изпълни.

— Не биха могли — прошепна тя. — Бях скрита.

— Ако се бе преместила напред само още няколко сантиметра, щяха да те видят — отвърна той, гласът му още пулсираше от ярост, когато издърпа тениската през главата си. — Ти изложи на риск хората ми, нещо повече — изложи на риск моята половинка. Може би и детето ми, и всичко, което бяхме планирали, Елизабет. Сега си съблечи дрехите.

— Защо? — тя се отдръпна от него, ужасът от това, което едва не бе сторила все още вибрираше в тялото й. — Съжалявам, Даш. Бях внимателна. Просто си помислих…

— Не съм ти казвал да мислиш на тази мисия, освен ако не затънем наистина лошо — информира я студено, а ръката му се насочи към панталоните му. — Сега съблечи шибаните дрехи, преди да съм ги разкъсал.

— Не по този начин — жената поклати глава отчаяно. — Не и докато си ми толкова ядосан, Даш.

Той застина.

— Ядосан съм ти? — сега в гласа му отекна болка. — Мислиш, че това е ярост? Не е така, бейби. Ако бях ядосан, щях да одера кожата от костите ти, докато сипя по теб всяка обида, която ми дойде на ум. Не съм ядосан. Изплаши ме, направо скъси живота ми с десет години. Сега свали тези шибани дрехи.

Даш не спря да се съблича, след като й хвърли този първи, недоверчив поглед. Пред очите й, той свали оръжията си, ботушите, дрехите и се изправи великолепно гол и възбуден. Адреналинът още препускаше в тялото й — страх, остатъци от гняв и внезапна възбуда, която я шокира. Той щеше да я вземе независимо дали тя го искаше или не. Като предател, тялото й се възпламени, а вагината й се стегна от копнеж. Елизабет се отдръпна отново.

— Аз не мисля така — отсече жената, погледът й трепна към разтегнатата дължина на пениса му, преди да се върне на лицето му.

Даш изсъска, поемайки дълбоко дъх.

— Ще те яхна и ще ти покажа кой е шефът в това малко начинание, бейби. Един от уроците, който няма да забравиш скоро. Сега ги свали.

— Шеф? — тя повдигна вежда с изражение, което показваше надменно презрение, докато го гледаше внимателно. — Не мисля така, Даш.

Ръката му се отпусна към пениса, пръстите му се обвиха около изобилието от плът и я погалиха лениво. Набъбналата главичка блестеше от влага и пулсираше бясно от възбуда.