Читать «Вълкът на Елизабет» онлайн - страница 150

Елизабет затвори очи ужасено.

— Гледах на него като на приятел, наставник. Всички деца го виждаха така, но в този ден, аз зърнах чудовището, което бе в действителност. Два дни по-късно, намерих удобен случай, скрих се в един от камионите за доставки и избягах с него. Знаех, че ще трябва да се крия. Че ще трябва да бъда разумен и внимателен, да бъда бдителен, освен ако не искам да се върна към смъртта си. Приятелите те правят слаб. Иска ти се да им се довериш, да разчиташ на тях и да им позволиш те да разчитат на теб. Разбрах всички опасности от това, след като открих приемната грижа и започнах да пораствам.

Той е бил едно дете, помисли си Елизабет. Десетгодишен и сам. Гласът му я заливаше, докато й разказваше за живота, който бе намерил. Приемната грижа не бе лесна за него, но в училище бе превъзхождал другите и най-сетне бе започнал да расте. И бе направил всичко, за да е сигурен, че никой друг няма да има шанса да го предаде. Не бе създавал приятелства. Бе останал сам. Когато се бе присъединил към армията, а след това към Специалните части, бе продължил да се придържа към това свое решение.

Но докато той говореше, Елизабет осъзна, че ужасът и решимостта да спасява човешки животи, които изпълваха Даш, са предначертали курса на военния му живот.

Хората, които са били близо до него, му дължаха живота си, както и той дължеше своя на някои от тях. Гласът му стана по-мек, леко развеселен, когато заговори за онези години и онези мъже. И Елизабет разбра как е защитавал себе си, без да допуска връзките, които са се заформили да се задълбочат.

Най-сетне Даш стигна до годината, в която бе изпратен в Афганистан, за да прочисти нов контингент от терористи, укриващи се в тамошните планини. Тогава тонът му се промени, стана по-студен, въпреки че младата жена долови болка под него.

— Имаше дванадесет от нас — каза най-сетне тихо Породата. — Сражавахме се заедно в продължение на повече от година. Най-дългото ми назначение в някой отряд. Аз обикновено се местя доста често, когато е необходимо. Добър съгледвач съм — гласът му бе дрезгав. — Хората се сближават, когато се сражават заедно толкова дълго — мъжът въздъхна. — Научаваш мечтите на другите. Разбираш кой пази тайни и кой не. Ставате… — мълчанието около тях се задълбочи за няколко дълги секунди. — Ставате братя — довърши най-сетне той. — Ние бяхме Смъртоносната дузина. И за първи път през живота си си мислех, че може би не е толкова трудно да имаш приятели. Криех се от ужасно дълго време, Елизабет. Понякога това е страшно, уморих се да се принуждавам да бъда сам.