Читать «Вълкът на Елизабет» онлайн - страница 140

Мъжът я наблюдава с присвити очи няколко минути.

— Спри. Гледай.

Породата не беше щедра на думи по време на тренировъчните фази, които провеждаше. След миналата вечер и прошепнатото признание, той беше дори по-мълчалив от обикновено. Елизабет знаеше, че го бе наранила. Знаеше, че мълчанието й го бе пронизало дълбоко.

Сега го наблюдаваше, както й бе наредил. Следеше всяко движение на тялото му, всяко присвиване на мускулите. Даш бе захвърлил ризата си по-рано днес и в момента бе облечен само с камуфлажните панталони, които носеше в пустинята. Приглушените земни цветове му подхождаха, съчетаваха се с гарвановочерната му коса и тъмния златист оттенък на кожата му. Той се движеше сред дърветата и храстите с увереност, породена от животинската му ДНК. Беше естествен, част от земята и битката за живот, която течеше в планината.

— Твоята цел е възможно най-добре да се слееш с обстановката около себе си — гласът му беше равен, лееше се и я галеше като лекия бриз, който шумолеше по дърветата. — Ако знаеш, че не можеш да се движиш толкова безшумно, колкото е нужно в дадената ситуация, тогава чакаш вятъра. Той преминава през земята и всеки лек шум, предизвикан тогава, може да бъде приписан на него. Врагът ти се ослушва за нещо необичайно, нещо, което не е на място. Не търси звуците, които са често срещано явление на неговата територия.

Даш изчака нов порив на вятъра, преди да се плъзне през гъстата папрат и високите, разцъфнали храсти. Елизабет видя как листата се докосват едно до друго, видя краката му, разделящи растителността, но звукът на вятъра шумолеше по клоните отгоре и ги прикриваше.

— В имението ще има кучета — каза той, когато спря от другата страна на храсталака. — Добре обучени животни. Ние ще навлезем от подветрената страна и ще съобразим проникването си с графика за обиколките на пазачите, за да не могат да уловят миризмата ни. А това означава, че трябва да бъдем много бързи. Бързината и тишината невинаги вървят ръка за ръка. Така че ти трябва да направиш това правилно.

Елизабет наистина го обичаше. Наблюдаваше го как се движи из най-гъстите части на храсталаците, докато я учеше я на това, което трябва да знае, за да оцелее, за да тръгне след врага, който ще ги убие, ако бъдат заловени. Даш й се доверяваше, че ще бъде способна да покрива гърба му, да се бие редом с него. И въпреки отказа й да му предаде това окончателно доверие, той не се бе поколебал в своята решимост да защити нея и Каси по възможно най-добрия начин. Даш знаеше, че тя ще трябва да се бие, да бъде равноправна партньорка, както и любовница, когато истината за произхода на Каси бъде разкрита.

— Запомни, Елизабет, мисията е на второ място. Главната ни цел е да оцелеем. Няма да правим нищо, което да наклони везните в полза на врага ни, защото винаги можем да отложим мисията си за някой друг ден. Освен това, ако се наложи, има и други начини да защитим Каси. Това е най-ефективно и най-логично за момента. Ако се провалим, се изтегляме. Разбра ли ме? — гласът му беше станал твърд, когато се върна отново при нея.