Читать «Вълкът на Елизабет» онлайн - страница 131

— Намерих те преди повече от година, Елизабет — напомни й. — Чрез писмата на Каси.

— Писмата — младата жена въздъхна дълбоко. — Боже, толкова беше опасно да я пусна на училище тогава. Не знам как й позволих да ми говори за това. Бях напълно против да ходи и против това нещо с писането, Даш. Притеснявах се и за себе си, заради изтощението през тази година.

— Знам, че е така — и наистина го знаеше. Някак си, по някакъв начин, той беше свързан и с двете, с Елизабет и с детето й. Виждаше болката им. Страхът им. — Когато писмата започнаха, тъкмо бях оцелял след катастрофа. Загубих хора, заедно, с които се бях сражавал в продължение на години. Добри хора. Приятели. Никой не очакваше да оживея. През първите три месеца на тези писма бях в медикаментозна кома. Ако не беше вярата на моя командир, че писмата на Каси ще проникнат през комата, сега щях да съм мъртъв.

Очите на Елизабет се разшириха бавно, трепвайки от болка и страх.

— Не знаех…

— Знам, че не си — каза той нежно. — В началото командирът ми й отговаряше, докато аз се възстановя достатъчно, за да мога сам да го правя. Но докато бях в това замаяно състояние… — Даш поклати глава. — Тогава исках да умра. Бях уморен да се крия, да нямам никого. Бях допуснал да се сближа с мъжете от този взвод и те загинаха. Бях уморен от това да се бия. Тогава той ми прочете онова писмо. И те видях, Елизабет. Видях те точно както си сега. Косата ти беше разбъркана около теб, очите ти бяха тъмни и замъглени, и разбрах, че трябва да живея. Знаех, че ти и Каси имате нужда от мен. Всяко писмо само затвърждаваше това впечатление.

Даш я видя как издиша рязко, видя шока, изумлението в очите й, когато стана от леглото и тръгна към нея.

Погледът й проблесна към набъбналата му ерекция, но в този момент, той не се нуждаеше от секс. Даш коленичи пред нея, взрян в лицето й, ръцете му се разположиха от двете страни на стола.

— Видях те да плачеш, Елизабет. Чух те да шепнеш моето име и отправих молитва към Бог да ти изпрати чудо. И в този миг се събудих. Насилих се да се събудя, защото знаех, с душата си, че ти си моята половинка. Моята жена. И знаех, че трябва да те намеря.

Очите й бяха пълни със сълзи, като блестящи сапфири, които пронизаха сърцето му с красотата и болката й.

— Аз… — прошепна Елизабет и преглътна тежко, а гласът й беше пресипнал. — Аз стоях там, навън валеше. Каси си беше легнала, прошепвайки, че ти ще ни спасиш. От къде знаеше тя, Даш? Как би могла да знае?

— Няма значение как е узнала — каза Даш решително. — Всичко, което има значение, е, че е така и е била права. Ти си права, Елизабет. Не знам много от важните неща за теб, но познавам силата ти, познавам сърцето ти. И нищо или никой няма да ми отнеме това. Така че никога, никога не се съмнявай, че познавам и уважавам способностите, които показваш да защитиш себе си и това дете. Уважавам ги и всеки ден благодаря на Бог за тях. За тях и за теб.