Читать «Вълкът на Елизабет» онлайн - страница 130

— А ако носиш детето ни? — попита той тихо. — Заслужаваш ли възможността да рискуваш този живот?

— Ако съм бременна, тогава всяко дете ще бъде изложено на риск от самия факт, че ще бъде зачената по естествен път Порода — напомни му жената гневно. — Не съм глупачка, Даш. Има много неща, които съм взела под внимание. Не съм взела тези решения с лека ръка.

Даш се взря в нея намръщено.

— Ти не обсъждаш с мен всичко, което мислиш, Елизабет. Откъде да знам какво очакваш?

Тя извъртя очи. Даш никога преди не бе виждал в нея този особен израз на женско раздразнение. Беше очарователна.

— Ти си единственият, който говори — каза остро Елизабет. — Дори нямаше да ми кажеш, че си Порода. Нямаше ли да съм адски изненадана, когато се заключиш в мен, ако не знаех?

— Да, би било хубаво да има някой друг шокиран колкото мен — изръмжа той.

Даш я наблюдаваше, виждаше гнева, но и нещо друго. Едно хладно, тихо спокойствие, което беше част от нея, също както топлината на нейната чувственост, дълбочината на нейното приемане. Сякаш последните две години бяха закалили стоманено ядро от сила, вътре в душата й. Тя беше най-смелата жена, която бе познавал, най-силната. Изминалите години са били жестоки и по-трудни за нея, отколкото той би могъл да си представи, но самото й оцеляване я превръщаше в един воин.

— Имам ум, нали знаеш? — каза най-сетне тя с нотка на веселие. — Ти ме виждаш като нежна, малка жена, която трябва да бъде закриляна и глезена. Аз не искам да бъда закриляна. Не искам да бъда глезена. Искам да споделя отговорностите, Даш.

Тя би трябвало да се роди Порода. Беше също толкова жилава като двете жени Породи, които беше срещнал.

— Знам, че имаш ум — отвърна мъжът тихо. — Не изпитвам друго, освен огромно уважение заради самия факт, че още си жива. Повечето жени не биха успели дори да спасят Каси, какво остава да бягат с нея в продължение на две години.

Елизабет поклати глава, остра въздишка се изплъзна от устните й, когато се измъкна от леглото.

— Звучиш много снизходително, Даш — изрече тя меко, докато навличаше халата си. — Всяка майка би дала живота си, за да защити детето си. Аз просто имах по-голям късмет.

— Ти си умна — Даш седна в леглото, гледайки я любопитно. — Не съм снизходителен спрямо теб, Елизабет. Ако не мислех, че притежаваш необходимото, ти щеше да бъдеш във Вирджиния с Каси, а не тук, тренирайки да тръгнеш след тези документи и Грейндж. Никога не се съмнявай, че не изпитвам най-голямо уважение към теб. Като жена, като майка и половинка.

— Половинка — промърмори тя, клатейки глава. — Ти ме намери преди по-малко от две седмици и вече ме искаш за цял живот — тя прокара пръсти през косата си, мина покрай прозореца и се сви в големия стол, разположен до далечната стена.

Дистанция. Даш видя желанието да избяга от интимността, която предлагаше леглото и той й позволи това. Засега. Дните, които бяха прекарали заедно, бяха толкова забързани, толкова пълни с необходимостта да защитят Каси, а след това да завършат основното обучение, за което той настояваше. Имаше малко време за говорене. Това, което знаеше в душата си, никога не бе споделено с Елизабет. Не че нямаше думи да го направи сега, но виждаше в нея нуждата да узнае повече, отколкото бе научила досега.