Читать «Вълкът на Елизабет» онлайн - страница 129

Елизабет можеше да се окаже принудена да се бори, за да защити себе си и Каси, и евентуално още едно дете, ако нещата станеха по-лоши. Не можеше да я защити. Тя нямаше да го позволи, ако той опита, знаеше това. Но реално погледнато, каквито и мерки да вземеше, нямаше да я защити.

— Буквално мога да чуя притеснението ти — Елизабет се премести срещу Даш, ръката й галеше корема му, а устните й шепнеха в гърдите му.

Той погледна надолу към главата, която лежеше върху него, сигурен, че силното туптене в гърдите му при звука на тихия й глас, не е хубаво нещо. Тя беше неговата слабост. Даш едва го осъзнаваше, но това беше нещо, което не можеше да пренебрегне.

— Трябва да тръгнем оттук скоро — въздъхна мъжът със съжаление. — Иска ми се да имахме повече време. Има много неща, на които трябва да те науча.

— Ще имаме време по-късно — можеше да чуе съмнение в гласа й сега.

Но дали щяха да имат? Съществуваха толкова много възможности, толкова много неща, които можеха да се объркат.

Даш се колебаеше, искаше да я принуди да тръгне с Каси към имението на Породите, да бъде в безопасност, докато той се погрижи за Грейндж. Би могъл да я тренира по-късно. Можеше да разбере колко силна е Елизабет по друго време. Без значение колко безопасност мислеше, че може да й осигури в тази мисия, щеше да има други, по-безопасни, в които би могъл да я изпита.

— Може да носиш детето ми, Елизабет — Даш се загледа в тавана, докато говореше, усети я как се стегна до него.

Гърдите му се свиха още повече при мисълта за това. Господи, какво правеше с нея? Подлагаше я на риск по същия начин, по който рискуваше собствения си живот? Трябваше да има начин да я запази невредима.

— Аз съм предпазена, Даш.

Той се надяваше да е така. Поне засега. Но не можеше да не обръща внимание на информацията, която му бе дал водачът на Котешките породи.

— Това не помогна на Котките. Никакви противозачатъчни средства не свършиха работа при тях. Техните учени подозират, че ще бъде същото и при Вълците. Хормонът, който предизвиква този израстък, действа също така, за да осигури зачеване. Може да изложим на риск още едно дете.

Не можеше да скрие истината от нея. Не искаше да я лъже или да премълчава някаква част от опасностите, пред които са изправени.

— Тогава е по-добре да се отървем от Грейндж възможно най-скоро — каза тя тихо, но Даш можеше да чуе как гласът й потрепва.

Дланите му погалиха гърба й, наслаждавайки се на усещането на топлата, копринена плът и добре оформена мускулатура. Елизабет приличаше на млада вълчица. Слаба и здрава.

— Ще те изпратя в имението на Породите, преди да тръгна след Грейндж — реши най-сетне мъжът. — Ти беше права, да те отделя от Каси не беше добра идея. Ще позволим на неговите хора да те видят хубаво в града, след това ще те изпратя обратно.

— Как пък не, по дяволите — Елизабет седна, очите й искряха от ярост, когато го погледна, голотата й беше забравена, погледът й го прониза със смъртоносна решителност. — Няма да бъда побутната настрани и пазена, Даш. Заслужавам възможността да направя това.