Читать «Вълкът на Елизабет» онлайн - страница 127

Глава 24

Даш събуди Елизабет за един бърз душ. Положи я във ваната, пусна водата и я изми енергично от главата до петите, докато тя го гледаше слисано. Сякаш никой никога не я бе къпал. Тялото й беше чудесно оформено, стройно и стегнато, с твърди мускули. За него тя беше съвършена.

Меките косъмчета между краката й бяха започнали да израстват отново. Това не го притесняваше, но знаеше, че може би е неудобно за нея.

— Сапун или бебешко олио? — мъжът коленичи в краката й, разтвори ги и я почисти със сапунисаната кърпа, внимавайки с нежната плът и чувствителния клитор.

— Какво? — Елизабет тръсна глава.

— Със сапун или с бебешко олио бръснеш котенцето си?

Тя се изчерви леко и прочисти гърлото си.

— Олио. Много олио. Но мога да го направя сама.

Нещо подобно на паника проблесна в очите й, когато Даш се протегна към вградения в стената рафт и свали шишенцето с олио, което бе купил за нея.

— Тихо — нареди той пресипнало. — Аз бръсна лицето си често, така че мисля, че мога да се погрижа за едно малко котенце.

Изплакна я набързо, спря водата и подсуши и двама им, преди да сложи една дебела кърпа върху затворения капак на тоалетна седалка.

— Седни — Даш я бутна на седалката и коленичи пред нея отново.

Той знаеше, че не трябва да се бави с работата. Пенисът му вече беше набъбнал, готов да я вземе отново. Намаза олиото щедро по гънките на женствеността й и започна да бръсне копринената кожа, възхищавайки се за пореден път на това колко деликатна изглежда тя. Когато беше освободена от всички наболи косъмчета, по-нежна от всичко, което някога бе познавал, Даш нанесе слой олио, за да успокои прясно избръснатите гънки.

Не беше произнесена нито дума. Елизабет мислеше, че съзнанието му е заето с работата, и само го наблюдаваше, леко изчервена, но остана в разкрачена поза, за да има той необходимия достъп до вагината й.

Тя щеше да го погуби. Даш я отнесе до леглото и я зави, след това се намести уморено до нея и да я привлече в прегръдките си. Тази жена имаше власт над него и това го разтърсваше всеки път, когато осъзнаеше колко дълбоко се е вкоренила в душата му.

Нямаше нищо, с което да сравни чувствата, които изпитваше, когато я люби, да бъде толкова дълбоко вътре в нея, че да може да усети как потъва в клетките й. Самият отвор на утробата й бе уловил пениса му, когато беше заключен в нея, изстрелвайки семето си в тъмните, плодородни дълбини. Никога не бе познавал нещо подобно. Без значение колко усърдно се опитваше да усмири издутината, тя отхвърляше неговия контрол и го оставяше задъхан от болезненото удоволствие, когато го заключеше вътре в Елизабет.

И сега Даш се питаше какво, по дяволите, ще прави, ако някога й се случи нещо. Готвеше се да я отведе в една военна зона. В един ад, който можеше да я унищожи, ако Даш не успееше да укроти яростта, бушуваща вътре в нея. Ако успееше да я опази жива и тя убиеше хладнокръвно Грейндж, той се притесняваше за нея. Елизабет не беше убиец. Можеше да се защитава, точно както и очакваше от нея. Можеше да убие, ако се наложи, и да го преживее. Но от това, което знаеше Даш за Грейндж, ако Елизабет се изправеше пред него, другият мъж няма да я насърчава да го убие. Той щеше да очаква да е слаба. Честна. Ако го убиеше при тези обстоятелства, Даш не би си помислил нищо лошо за нея, но се страхуваше от това, което мисълта за убийството ще стори с нея. Както й беше казал, тя ще бъде единствената, която да живее с това.