Читать «Вълкът на Елизабет» онлайн - страница 126

— По-силно — изкрещя Елизабет, тъй като той поддържаше тласъците си умерени, стенейки при всеки насрещен удар, като че ли го убиваше. — Проклет да си, Даш. Чукай ме по-силно. Сега.

Тя се притисна назад, попречвайки му да се изтегли от нея, галеше пениса му със свиващите се мускули, докато ръцете му стискаха ханша й.

— Лизбет — простена Даш почти прекършено. — Господи, бейби. Не искам да те нараня.

Елизабет се бореше, тласкаше се назад, вкарвайки го по-дълбоко, стягаше се около него толкова, колкото можеше, докато не го почувства да потръпва зад нея, усети как ръцете му стиснаха конвулсивно ханша й, а силното му тяло се разтърси.

Отново се тласна назад, протегна ръка се под тялото си, пръстите й намериха твърдата стегната торбичка под основата на пениса му и я погалиха. Приглушен стон изпълни въздуха и Даш изгуби всякакво подобие на контрол.

Започна да я обладава с мощни, дълбоки и бързи тласъци, а струите течност се бореха да отпуснат отчаяно стегнатите мускули на вагината й, докато тя се свиваше още повече около него. Оргазмът й наближаваше. Надигаше се в утробата й и нахлуваше в тялото й, докато тя лежеше под него, викаше, крещеше името му, докато удоволствието я връхлиташе.

— Боже, Елизабет… — Даш се тласна силно и дълбоко, и понечи да се отдръпне отново, когато тя почувства, че ще се случи.

Плътното разтягане, израстъкът в средата на горната част на пениса му, я изпълни, заключвайки се в развълнуваните мускули на вагината й, когато тя експлодира под него. От гърлото й се откъсна вик, когато усети рязкото избухване на входа на утробата й, изпълваше я, търсеше плодородна почва и собственото й освобождение запулсира и се пръсна.

Като че ли никога нямаше да свърши. Елизабет се срина върху тренировъчната подложка, а Даш я последва, заровен дълбоко в нея, заключен в дълбините на конвулсиращата й вагина. Телата им потръпваха при всяка силна струя семенна течност.

По кожата им проблясваха капчици пот, докато се бореха за всяка глътка въздух. Главата на Даш лежеше върху нейната, зъбите му бяха забити в рамото й от мига, в който започна освобождението му, стоновете му звучаха по-скоро като диво ръмжене всеки път, когато спермата му се изстрелваше вътре в нея.

Най-сетне, няколко дълги минути по-късно, Елизабет усети как израстъкът започва да спада, как Даш потръпва и се изтегля от стегнатата й прегръдка с дълбок, дрезгав стон. Той падна до нея, дишайки тежко, силното му тяло трепереше.

— Трябваше да те напляскам — каза задъхано той, като я погледна с опечалено веселие. — Можех да те нараня, Елизабет.

Жената се засмя отпаднало.

— Да, добре, но не го направи. „Можех“ не се брои.

Очите й се затвориха. По дяволите, беше уморена. Толкова уморена, че можеше да заспи на място. Тя се остави на течението, тъмнината се затвори над нея, усещаше Даш до себе си, успокояващ, защитаващ я. Тялото й беше преситено, съзнанието й, поне в този момент, беше в покой. Всички тези усещания сякаш се сляха и я отведоха дълбоко в царството на сънищата.