Читать «Вълкът на Елизабет» онлайн - страница 125

— Да не си посмял — извика тя, когато пръстите му се плъзнаха по ануса й.

За щастие, пенисът му се намести в гънките на вагината й.

— Направи го отново, Елизабет, и ще те взема безмилостно — предупреди я той. — Не си играй с мен точно сега.

А тя си играеше с него, изкушаваше контрола му, и го знаеше. Искаше го силно и дълбоко, искаше да разклати тази здраво сдържана мощ, която той упражняваше над действията си.

Даш се изля още веднъж в нея и тя усети как вагината й се отпуска. Елизабет започна да се бори по-усилено и се засмя, когато той изруга, завъртя ханша си настрани и го изплъзна навън отново, тласна се назад, неочаквано освобождавайки хватката му от китките си, която предпазваше от това да я нарани. Отдръпна се бързо от него, наслаждавайки се на силното ръмжене, което избухна от гърлото му, миг преди да сграбчи бедрата й и да я дръпне обратно.

Пенисът му се притисна силно вътре в нея и рязка струя течност я изпълни отново, секунда преди да тласне половината от твърдата си ерекция вътре в нея с едно бързо движение.

— Даш! — Елизабет се изви и изкрещя от болезненото удоволствие, когато той се отдръпна, след това се тласна по-дълбоко, след това отново, докато на третия тласък не я прониза с всеки твърд, дебел сантиметър от гладния си пулсиращ пенис.

— О, Боже — изкрещя тя, опитвайки се да се отпусне около огромния нарушител, докато той се отдръпваше и тласваше обратно.

Движенията бяха енергични и дълбоки. Даш дишаше тежко, ръцете му приковаваха бедрата й, докато движеше пениса си навън и навътре с нарастваща сила, карайки Елизабет да крещи от ненаситна страст. Подклаждаше огъня вътре в нея, който заплашваше да погуби разума й, разтягаше я широко, изпълваше я, преди да се отдръпне само за да я разтвори отново.

По гръбнака й се плъзнаха пламъци, удоволствието разкъса утробата й, преди да залее тялото й. Всеки път, когато Даш я изпълваше, стенейки дрезгаво, докато вагината й го улавяше разгорещено, оргазъм стягаше корема й.

Даш реши да остави Елизабет да наложи темпото сега. Тласъците му нараснаха в сила и дълбочина, ставаха по-мощни, докато тя крещеше под него, извиваше се и се натискаше назад, за да го вкара по-силно в конвулсиращите мускули на влагалището си. И двамата се бореха за надмощие в акта, да видят кой може да предизвика другия допълнително. Да видят дали Елизабет ще избухне в пламъци, или Даш ще изгуби последната хватка върху разклатения си самоконтрол. Жената бе решена да спечели.

Когато се потопи в нея, тя стегна вагината си, стискайки плътта му, Даш изръмжа недоволно и се изтегли назад, борейки се срещу хватката й. Елизабет пък се бореше с освобождението си, знаейки, че ако настъпи преди той да е загубил контрол, тогава тя ще загуби надмощие в този акт. Възможността да го накара да се нуждае от нея повече от всичко друго, да я вземе както иска, да я приеме като негова жена, негова половинка, способността да се примири с всеки аспект на потребностите му, беше наложително.