Читать «Вълкът на Елизабет» онлайн - страница 107

— Не ти пука? — изпъшка мъжът, докато се движеше конвулсивно, раздалечи бедрата й още повече, след това ги пусна и се наведе над нея.

Едрото му тяло покриваше нейното, лактите му поемаха тежестта, докато дланите й се плъзгаха по раменете му, наслаждавайки се на усещането на кожата му. Това също така промени ритъма на проникването му, карайки го да се потопи по-дълбоко вътре в податливата й плът.

Усещанията се натрупваха едно след друго, горещите като светкавица пламъци от удоволствие и напрежение, се надигаха в утробата й караха вагината й да се свива. Клиторът й беше набъбнал, пулсиращ и се надигаше нетърпеливо при спускането на таза на Даш. Зърната й се притискаха към твърдия му гръден кош, гладките мускули се потриваха в тях, малките фини косъмчета ги галеха възбуждащо.

— Не — простена тя, докато се извиваше под него, притискайки болезнените пъпки по-силно към гърдите му. — Не ми пука.

Едната му длан улови ханша й, когато той се отдръпна. Плъзна се плавно в тесния проход, след това си прокара път обратно, докато отново не се зарови докрай в нея.

— Можех да те вържа, Елизабет — очите й се разшириха при грубите думи, докато се взираше в него шокирано.

Не намираше смисъл в думите му, не можеше да си представи, че неговата ДНК засяга сексуалността му дотам. Но осъзна, че не я интересува, ако го направи. Не я интересуваше как ще я вземе, колко ще я изпълни, докато знаеше, че му принадлежи, засега.

— Никога не съм правил това с друга жена през живота си. Но би могло да се случи — Даш дишаше тежко, обладаваше я с почти рефлексни тласъци, повдигаше ханша й към себе си, потапяше се дълбоко в нея.

Елизабет знаеше, че трябва да задържи вниманието си в този разговор. Знаеше, че трябва да намери смисъл в него. Но сега Даш се движеше, пенисът му се отдръпваше, след това се заравяше вътре в нея, отново и отново, галеше чувствителната тъкан и разпалваше нервните й окончания, събуждайки ги за живот. Тя не можеше да се концентрира. Не намираше смисъл в нищо, което Даш казваше. Така или иначе, той не проговори повече. Дишаше тежко, главата му се сведе, така че устните му да могат да погалят рамото й, докато я обладаваше с постоянни, засилващи се тласъци.

Елизабет чуваше как сама скимти от удоволствие. Краката й се обвиха около кръста му, повдигайки я по-близо, движеше се към него, изгарящото нахлуване изпращаше огнени искри по цялото й тяло.

— По-силно — изпъшка тя, протестирайки срещу почти нежните му тласъци.

Даш изръмжа в рамото й, зъбите му одраскаха кожата, докато тя се тресеше под него. Телата им се навлажниха от пот, когато Елизабет усети как Даш се вкопчва в контрола си с последни сили.

— Чакай, Елизабет — простена той, когато тя се раздвижи под него.

Не можеше да чака. Не искаше да чака. Тя гореше. Вагината й се свиваше конвулсивно около големия му пенис, копнееща за повече, жадуваща за енергични, яростни тласъци, каквито не бе познавала по време на брака си с Дейн. Никога не бе преживявала нещо като това. Диво и горещо, прогонващо всякакво чувство за благоприличие, всяка скромност, която някога бе притежавала. Искаше Даш дълбоко, силно забиващ се вътре в нея, докато около тях избухне в пламъци.