Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 77

Кейн отправи примирен, полураздразнен, полуразвеселен поглед към скута си, където твърдият му пенис опъваше плата като палатка.

Клатейки глава, младият мъж издаде звук подобен на ръмжене, стана от леглото и се отправи към банята. Смяташе да си вземе студен душ, но беше научил по трудния начин, че това изобщо не помага. Всяка кост и мускул в тялото му го боляха от преумората, която бавно вземаше връх. Липсата на сън, наред с тревогата и с проклетата възбуда, го погубваха. Шера не бива да се безпокои повече за това, че я измъчвам, помисли си мъжът, пристъпвайки под силната струя на душа. Щеше да умре заради шибаната ерекция.

Работа. Тя бе запълвала празнините в живота му години наред, щеше да му послужи още известно време. Убежището на Породите все още имаше доста слаби места в защитата, а и глупавите нападения продължаваха. Да не говорим за онези проклети, враждебно настроени Лоурънс, които се бяха намърдали в една от къщите в имението. Неприятностите започваха наистина да се задълбочават, а на Кейн му беше писнало всеки да крие някаква тайна. След като се облече, закачи кобура с пистолета на колана си и излезе от стаята, мислено довършвайки доста дългия списък с разнообразни задължения, изискващи вниманието му. Трябваше да провери докладите от различни източници, съставени през нощта, както и цяла купчина с протоколи за сигурността и данни от изминалите дванадесет часа от водачите на отделните патрули. Списъкът ставаше все по-дълъг и по-дълъг, и натежаваше на раменете му.

Кейн се спусна по стълбището.

— Как смееш да криеш това от мен? — пресрещна го гласът на Рони, когато слезе на долния етаж. Напрежението в имението се отразяваше на всички. Принудителният затвор докарваше жените до лудост, а на свой ред те подлудяваха всички. Мъжът скръсти ръце на гърдите си и проследи с любопитство как Рони праща половинката си по дяволите.

Нямаше нищо, което да му доставя по-голямо удоволствие, от това да гледа как избухливата дразнеща пантера получава заслуженото си от своята любяща половинка.

Тъмнокосата красавица, изправена пред Тайбър, беше стиснала юмруци от двете страни на тялото си, а по лицето й се стичаха сълзи, докато му крещеше. Съпругът й я гледаше с отчаяние и пребледняло лице.

Това не изглеждаше добре. Рони никога не се вбесяваше толкова, ако й се наложеше да му срита задника заради някоя обида. Това не беше кавга, предизвикана от бушуващите й хормони. И нямаше да доведе до нищо добро.

— Рони, ти не разбираш — Тайбър прокара раздразнено ръка по лицето си. — Щях да ти кажа. Когато сметна, че си достатъчно силна…

Ух-ох. Изглежда „лайната бяха уцелили вентилатора“, и Рони бе узнала за гостите, които бяха скрити в имението.

— Чукаш ме, докато не мога да си поема дъх, но не смяташ, че съм достатъчно силна да говоря?

Кейн трепна. Сега го хвана на тясно.

— Ситуацията е твърде опасна…

— А ти си кръгъл идиот! — пръстът й се заби в гърдите му. — Те са моето семейство. Всичко, което ми остана. След ада, на който ме подложи вторият ми баща, не мога да повярвам, че си го скрил от мен.