Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 76

— Някой от останалите ще дойде по-късно, за да обсъдите срещата със сестра ти. Аз имам работа за вършене.

— Даун — Сет се изправи на крака, когато тя се обърна, предполагайки какво ще се случи. Изражението му не се промени, щом тя се завъртя към него, изваждайки пистолета от кобура с опитно движение. Насочи го към средата на гърдите му, като го хвана с две ръце и пръст на спусъка.

Сет се загледа в оръжието за един дълъг миг, преди да вдигне очи към нейните. Видя сълзите, плуващи в тях и агонията, отразена там.

— Не се ли измори да бъдеш сама? Аз да — Сет не направи друго движение, само я гледаше, гърдите му се стягаха от емоции, които не бе сигурен, че му харесват, и желания, които знаеше, че тя никога не би могла да приеме.

— Стой далеч от мен — гласът й беше силен, нетърпящ никакъв отказ, изострен от воля и решителност. — Стой настрана, Сет, или и двамата ще съжаляваме.

Даун прибра оръжието, завъртя се и почти избяга от къщата. Сет чу затръшването на входната врата и почувства отсъствието й по начин, който не можеше да обясни, дори на себе си. Съжалението го изпълни, блъсвайки се силно в него.

— Беше голяма грешка да й позволиш да го разбере, човече — Тайбър пристъпи от кухнята, безшумен като животното, чието ДНК носеше, и влезе във всекидневната.

— Искал ли съм съвет от теб? — гневът го разяждаше. Точно сега темпераментът му беше непредсказуем, и проклет да бъде, ако се наложеше да се справя с него.

— Не трябва да искаш — изръмжа другият мъж. — Не че очаквам да ме послушаш. Кейн не го направи. Но ако си сериозен, наистина сериозен по отношение на нея, тя не бива да разбере това. Да го види. Не й позволявай да заподозре. Даун ще се зарови в земята и ще се бори с теб, ако го направиш.

— А аз ще бъда там, за да я изровя — Сет се обърна към Тайбър, без да знае как да се справи с емоциите, бушуващи в него. Това, което Даун го караше да чувства, понякога го ужасяваше.

— Ако има нещо останало за изравяне — посочи Тайбър с тих, изпълнен със съжаление глас. — Това е твоята най-голяма битка, човече. Убеди се, че е останало нещо за обичане, освен заровеното.

Единадесета глава

За Кейн спокойствието не продължи дълго. Престори се на заспал на сутринта, когато Шера изпълзя от леглото му и се измъкна от спалнята тихо като крадец. Щом вратата се притвори, той отвори очи и въздъхна уморено, взирайки се в тавана. Щеше да е направо пагубно за него да разкъса сдържаността на тази жена.

Повдигна ръка и се почеса разсеяно по гърдите, лекият сърбеж около белега, който Шера му бе оставила преди години, беше още нещо, което му напомняше за връзката им. Не се безпокоеше от това, че е обвързан с нея, защото я обичаше повече от собствения си живот. Съществуваха само няколко неща, които означаваха повече за него от русокосата малка вещица. По дяволите, не беше истина, нямаше нещо, което да има по-голямо значение от нея. Тя щеше да го вкара преждевременно в гроба, преди да признае, че също изпитва чувства към него. Ако проклетата му ерекция не я изпревареше.