Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 79

— Не мога да повярвам, че тя току-що ми даде позволение да сритам арогантния ти задник — Тайбър поклати глава уморено. — Имам чувството, че трябва да ти благодаря, но все още не разбирам защо.

Кейн се изсмя.

— По дяволите, ако тя наистина беше вбесена, щеше да те застреля. Заведи я да се срещне с баща си, след това я прегърни, когато започне да плаче и тя ще се оправи. Хормоните от бременността са отвратителни — ухили се той. — Меринъс докарва Калън до лудост заради тях.

Кейн тръгна към вратата, когато една ръка върху рамото му го спря. Обърна се и срещна напрегнатия поглед на Тайбър.

— Не ми харесва да виждам как Шера страда — каза най-сетне той с чувство на безсилие. — И със сигурност не ми харесват малките обиди, които подмяташ толкова спокойно, но ти благодаря. Страхувах се, че Рони е готова да си тръгне завинаги.

— Няма проблем, момче-котка. Само не започвай да мъркаш, защото сам ще се застрелям — Кейн сви рамене, чувствайки се неудобно от внезапната промяна на настроението на другия мъж.

Тайбър се засмя подигравателно, поклащайки глава в отговор.

— Калън е прав — каза той. — Ти наистина не си знаеш интереса! Един ден, някой ще те убие заради тези обиди.

— Да, да — изсумтя Кейн. — Надявах се да чуя чистата ти възхвала от най-дълбоките бездни на ада. Ти може и да нямаш работа за вършене, но аз съм затрупан със задачи. До по-късно, мъркаща торба.

— Ти си в беда, сестричке — Шера трепна, когато гласът на Тайбър отекна нагоре по стълбите, след като Кейн излезе. — Трябва да призная, той е луд по теб.

Шера беше проследила сблъсъка, изумена от това колко лесно Кейн бе успял да разсее гнева на Рони. Но освен това беше забелязала и нещо друго. Бе видяла начина, по който се напрягат раменете му, проблясъка на загриженост в очите му. Беше го грижа.

Шера поклати глава, осъзнавайки колко много се безпокоеше той за всички тях. Това не беше първия път, в който укротяваше нечий гняв, вместо да позволи ситуацията да се превърне във взривоопасна. Раменете му бяха широки и мощни, но тя се питаше колко дълго още ще могат да носят тежестта на проблемите, която толкова често поемаха.

— Да, осъзнавам това — докато слизаше надолу по стълбите и се насочваше към входната врата, Шера оправи черното си яке и нагласи комуникационния апарат на ухото си. — Знам го от доста време, Тайбър.

Бе попаднала в беда от първия ден, в който Кейн се появи в живота й, в онази проклета лаборатория.

Тайбър поклати глава, докато се приближаваше към нея, а зелените му очи бяха по-тъмни от нейните и много по-проницателни. Той пое дълбоко дъх и челото му се смръщи.

— Ходи ли да се видиш с Док вече?

Шера поклати глава.

— Все още не. Обадих се и му казах, че ще отида по-късно, защо?

Тайбър поклати глава отново, а веждите му се свиха.

— Не съм сигурен, само проверявам да не пропуснеш срещата. Миризмата ти се е променила по някакъв начин, но не мога да определя как.

Шера сви рамене. Това се беше случвало и преди, но не значеше нищо съществено. Обикновено Даун беше тази, която забелязваше дребните разлики, а не някой от братята й.