Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 64
Лора Лей
— Тогава
Похотта сякаш я удари направо във вагината. Сигурно разгонването причиняваше такава реакция. Ако Кейн беше казал нещо толкова глупаво по някое друго време, тя щеше да го срита. След това да издере очите му. Но сега краката й омекнаха, а дъхът й секна от сексуалното желание и се почувства омекнала като разварена юфка, докато се движеше из стаята, в опит да поддържа разумна дистанция.
— Ти си си изгубил ума — Шера почти изръмжа, за да вмъкне малко ярост в гласа си, но вместо това прозвуча задъхано.
Само ако можеше да стигне до вратата.
Мъжът свали ризата от раменете си. Силни, широки рамене. Изпъкващи мускули, блестяща, стегната кожа. Кейн беше възбуден, непоколебим мъж в разцвета на силите си и си бе наумил да прави секс. Само при мисълта вагината й се сви до болка. Силата на контракциите във влагалището й я предупреждаваха, че не може да се бори с това толкова усърдно, колкото е необходимо.
— Изгубил съм търпението си — поправи я Кейн, очите му потъмняха, когато някак си успя да я накара да стигне до дивана и застана по-близо до нея, отколкото й се искаше. — Ще те имам напълно гола, Шера, веднъж щом те хвана в ръцете си, а и двамата знаем, че няма да отнеме много време. След като скъсам тези панталони от хубавите ти дълги крака, ще заровя устата си толкова дълбоко във влажното ти котенце, че няма да остане и сантиметър, който да не усети докосването ми.
Шера потръпна. Потръпна? Тя трепереше на ръба на кулминацията само от въздействието на думите му.
— Кейн — опита да се промъкне край него, преди той да успее да я спре. Сякаш знаеше какво ще стори тя, преди да го бе направила. — Това е лудост. Никога няма да можем да контролираме това, ако действаш по този начин.
— Кой казва, че искам да го контролирам? — попита я дяволито. — Не, бейби. Без контрол. Без мислене. Без оправдания. Само ти и аз, горещи като лава, опожаряващи света около нас. Сега ще се съблечеш ли, или аз да го направя?
Кейн изрита кожените маратонки, които беше обул за събранието. Тогава Шера разбра, че е организирал всичко предварително. Защото никога, наистина никога не носеше маратонки в имението. Обуваше тежки кожени ботуши, които да предпазват краката му, докато работи.
Младата жена щеше да му каже нещо обидно, ако ръцете му не се бяха спуснали към колана. Кожата се плъзна от токата, когато пръстите му дръпнаха първото копче на дънките.
— Проклета да си, пенисът ми гори — той почти ръмжеше, докато се разкопчаваше. — А ти още си облечена, Шера. Не ме карай да разкъсам дрехите от тялото ти.
Тя преглътна мъчително, когато дънките и слиповете бяха изритани от твърдото му тяло. Пенисът му стърчеше към нея, тежък и набъбнал, розовата главичка, във форма на гъба, блестеше от предеякулационната течност и изглеждаше прекалено съблазнителна, за нейно съжаление.