Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 62

Кейн усети скрития гняв. Тя беше разкъсвана между това, което знаеше, че е истина и това, което искаше да бъде. Неговата Шера имаше нужда да мрази, защото любовта наранява, но за Бога, тя не беше единствената, която бе страдала през цялото това време.

— Имало е други — призна най-сетне той. Мразеше това, ненавиждаше болката, която пламна в очите й. — Никога не беше приятно, нито облекчаващо, но се е случвало.

Кейн разтърси глава, припомняйки си малкото жени, които бе докосвал, тези, които беше чукал, докато мечтаеше за Шера, а после се бе насилвал да отхвърли отвращението, заради няколкото минути покой.

— За мен никога не е имало друг — прошепна тя най-накрая, разбивайки сърцето му с дрезгавия звук на гласа си.

— Ето там ти е грешката! — отсече той, отказвайки да позволи на вината, която чувстваше, да му въздейства. — Аз мислех, че си мъртва. Че си изгубена, Шера. Завинаги. А ти знаеше, че съм жив, а също и къде да ме намериш, но не го направи. Няма да се разкайвам заради това, че е имало нощи, които не можех да прекарам сам. Че е имало спомени, които разяждаха душата ми като киселина. Няма да се чувствам виновен, задето повярвах на това, в което ти допусна да вярвам, и проклет да бъда, ако ти позволя да се криеш от това. Ти си моята проклета жена и поради някаква прищявка на природата, моя половинка. Ти се скри. Не аз.

Младата жена преглътна мъчително, очите й бяха тъмни, опустошени от битката, която Кейн виждаше, че се води в душата й.

— Беше една шибана целувка. Нямаше подути жлези, нищо…

Кейн се усмихна непроницаемо.

— Една е достатъчна. Не отричай, че си по-възбудена от всякога. Обзалагам се, че котенцето ти е толкова мокро, че мога да се удавя в него, ако впия устата си там долу. Точно както тогава. Вкусът на подправки и пролетен дъжд. Твоят вкус ме преследваше, Шера. През всички тези години, през всички безкрайни нощи, в които жаждата за теб ме докарваше почти до лудост.

Лицето й пламна, а очите й заискриха от пламъците бушуващи в нея.

— Престани — тя пое дъх силно и дълбоко и се отдръпна.

— Спри да бягаш от мен, Шера — прошепна Кейн меко, а ръката му се обви около кръста й и я придърпа към себе си. — Няма да ти позволя да го правиш повече. Няма причина да бягаш.

— Виж — Шера притисна ръце към гърдите му, сякаш за да го отблъсне. — Казах ти и миналата нощ, не мога да рискувам с това. Никой от нас не може. Не знаем какво ще се случи, Кейн.

— Не ми пука какво ще стане, Шера — и това беше най-важното, що се отнасяше до него. — Не се ли умори от страданието? От болката? Бихме могли да успокоим възбудата, бейби.

Наведе глава, сгушвайки се в ухото й, устните му шепнеха срещу малката мида и Шера потръпна в отговор. Пръстите й се извиха върху гърдите му, а почти несъзнателно, ноктите й започнаха да го масажират през тънкия плат на ризата.

— По-късно и двамата може да съжаляваме твърде много — гласът й беше една малка, гореща въздишка на желание. — Не мога просто да скоча в това, Кейн.