Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 48

Лора Лей

Раменете му се изгърбиха от вината, която го разкъсваше.

— Поне е жива, за да плаче — отсече най-сетне той, толкова ужасно ядосан на себе си, на Шера и на едно невинно дете, че едва успяваше да мисли.

Още я виждаше как бяга, лицето й, набраздено от сълзи, страхът изкривяващ изражението й в ръмжене, докато се хвърля през мъжете и жените, опитващи се да я спрат, за да изчезне в ръце, които биха могли да са вражески.

— Нещастна е, Кейн — каза Меринъс, като се приближи към него, облягайки натежалото си от бременността тяло на него. — Тя е само едно малко момиче, което вярва в себе си достатъчно, за да направи това, което чувства, че е правилно. Знаеше, че няма опасност…

— Не, по дяволите — изруга той грубо. — Тя не е знаела нищо такова, Меринъс. Можеше да умре… — Кейн спря, разтърсвайки глава, като се отдръпна от нея. — Мамка му. Умрях хиляда пъти, когато Шера сигнализира, че Каси е излязла. Куршумите летяха, като в проклета военна зона, а тя се хвърли в неизвестен автомобил. Ако имах нещо, което да повърна, мисля, че щях да го направя.

Кейн се отдалечи от Меринъс. Беше ударил Каси. Той разтърси глава при спомена. Когато тя се оказа отново в прегръдките му, той я бе отнесъл право в стаята й, пусна я на крака и я плесна два пъти по дупето, преди да й нареди да отива в леглото си. След това се бе разкрещял на Шера. Жестоките, остри думи се бяха изтръгнали от гърдите му, докато я гледаше в очите, изгаснали от уплаха.

Ти трябваше да я държиш вътре. По дяволите, четирима души я пазехте. Не можа ли една от вас да я задържи в продължение на десет шибани минути?

Кейн беше хвърлил яростните думи към Шера.

— Боже, аз съм едно копеле — измърмори мъжът. — Не съм просто задник, Меринъс. Аз съм най-гадното копеле, което някога се е раждало. Някой трябва да ме застреля.

Меринъс въздъхна тежко зад него.

— Ти си човек — каза най-сетне тя. — Знам за целувката, която си споделил с Шера. Мога да си представя това, през което преминаваш, без да смятаме бремето да защитаваш всички, което поставяш на раменете си, Кейн. Не можеш да опазиш всички ни сам. Случват се неприятности. Ти самият ми го казваш постоянно. Всичко, което можеш да направиш, е да бъдеш възможно най-подготвен, когато се изсипят и да минеш през зловонието, по най-добрия начин, който намериш.

Кейн изсумтя. Той беше един арогантен задник. Огледа тъмния двор, високата ограда, простиращата се гората, пазачите, патрулиращи в района. Беше като военен лагер — с ограниченията си — не по-добър от лабораториите на Съвета.

Далеч от основното имение, в една от къщите за гости блеснаха светлини. Сет Лоурънс, неговият баща и шофьорът бяха под постоянно наблюдение, докато Тайбър и Даун се опитваха да убедят Сет и Арън, че точно сега не могат да кажат на Рони кои са те и защо са там.

Сет пренебрегваше всичките им заповеди, настоявайки срещата да се проведе възможно най-скоро, но не това тревожеше Кейн. Притесняваха го проклетите косъмчета на тила му. Те настръхваха предупредително, причинявайки непоносим сърбеж в задната част на врата му, който не спираше. Споделяше страховете на Тайбър, че сега не е времето за тази среща. Физическото здраве на Рони беше разклатено още когато за пръв път дойде в имението.