Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 50

— Ще отида да я видя — обеща той, стягайки се за сълзите, които знаеше, че ще види в очите на момиченцето, и за молбите за майка й.

— Мерк и Танер тръгват сутринта към местонахождението на Даш и Елизабет. Ще оставя Каси при Даун, ако си съгласен. Мисля, че ще се справят добре заедно — каза му меко Меринъс.

Отсъствието на Мерк и Танер щеше да остави слабо място в групата като цяло. Кейн само се надяваше ситуацията в Калифорния да се разреши скоро.

— Даун е добър избор — съгласи се той. — Надявам се да нямаме повече изненадващи посетители, които да подтикнат Каси към такива действия. Още не мога да разбера, защо тя се впусна в такава глупава каскада.

— Защото нейната фея й е казала да го направи — отвърна Меринъс тревожно. — И това ме ужасява, Кейн. Тя потъва твърде дълбоко в себе си и в тази история за феите. Трябва да поговорим с майка й, когато се съберат заедно. Това ще я нарани.

Или да тласне него зад ръба на здравия му разум. Шера вече го бе разклатила. Каси щеше хубаво да го бутне напред.

— Ще го обсъдя и с Даш — обеща Кейн. — Ти върви, след малко ще отида да видя Каси.

Мъжът проследи как Меринъс влиза в къщата — една тъмна сянка, натежала от бременността и пълна с живот. Той тръсна глава, преди да я последва и да тръгне бързо нагоре по стълбите към спалнята на Каси. Отлагането нямаше да направи нещата по-лесни.

Кейн отвори вратата на спалнята, сърцето му се стегна при вида на детето, свито в средата на огромното легло. Сините й очи бяха мрачни, когато го погледна, а по лицето й се стичаха сълзи.

— Хей, кутре — поздрави я той тихо, като се придвижи, седна на ръба на леглото и погледна надолу към нея. — Искаш ли да си тръгна?

Каси поклати глава отсечено.

— Съжалявам, Кейн — дишането й секна от сълзите. — Трябваше да те спася. Можеш да ме удряш колкото искаш, но трябваше.

По дяволите, тя щеше да стане голяма и упорита пакостница, когато порасне, помисли си той.

— Съжалявам, че те зашлевих — Кейн се взираше надолу в нея, а сърцето му се късаше при мисълта, че я бе ударил по задните части. — Изплаши ме, Каси. Не знам дали бих могъл да живея със себе си, ако нещо се случи с теб.

Момиченцето кимна бавно.

— Знам това, Кейн. Но същото мисля и аз. Винаги плача, когато си наранен. И Шера също. Тя плаче твърде много. Почти толкова, колкото аз го правя нощем.

Той я погледна изненадано.

— Откъде знаеш?

— Защото мога да я чуя, когато къщата утихне и тя отива отвън на балкона си — прошепна детето. — Понякога звучи, сякаш я боли ужасно много, Кейн. Мисля, че сърцето й е разбито като моето, когато помислих, че мама няма да може да ме спаси от онзи лош човек.

По-голяма част от стаите бяха шумоизолирани, поздравления за Съвета. Но Каси обичаше да отваря вратата си малко, колкото защитните капаци позволяваха. Ако Шера се намираше на своя балкон, няколко стаи по-далеч, Каси лесно би могла да я чуе.

— Мисля, че трябва да й кажеш, че вече не си й ядосан, Кейн — каза малкото момиче тържествено. — Ти нарани чувствата й наистина лошо.

Беше наранил повече от чувствата й и той го знаеше.