Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 46

— Калън, мамка му! Хвани Кейн. Веднага. Той не мисли трезво. Калън, къде си?

Тя измина цялото разстояние, когато гласовете се надигнаха и позициите бяха заети, за да се обкръжи превозното средство.

— Шера, изтегли се! — нареди Калън неочаквано, гласът му беше груб в микрофона. — Стой настрана! Кейн е под контрол. Върви в къщата с Каси. Тук имаме нужда от Мерк.

Младата жена спря при предупредителната нотка в гласа на Калън. Гърдите й се стегнаха от страх. Мерк беше най-силният от Породите. Два метра висок, тялото му бе изтъкано само от мускули. Освен това, бе най-добрият стрелец измежду тях. Обучен като наемен убиец, досега никой не бе успявал да избегне мерника му. Какво, по дяволите, ставаше, че да се нуждаят от Мерк?

Шера обърна джипа към къщата. Там срещна Мерк, който тъкмо излизаше с пушка в ръка.

— Мерк — тя намали и спря, взирайки се в него ужасено. — Кейн…

— Влез вътре с Каси, Шера. Кейн може да се грижи за себе си — той се втурна покрай нея, тичайки към кулата в центъра на двора.

Гнездо на снайперист. Шера стисна зъби гневно и се затича към къщата само за да бъде посрещната от неутешимите викове на Каси, плачеща за майка си, в прегръдките на Меринъс.

Няколко от по-младите Породи стояха вътре в стаята и в претъпкания коридор, взирайки се в нея, в очакване тя да им каже какво да правят.

Шера бързо включи канала за комуникационна свръзка, отивайки директно към частната линия на Тамбър. Достъпът до тази линия беше даден само на тези, които имаха най-високо ниво на сигурност.

— Тамбър, какво, по дяволите, виждаш? — позицията на другата жена в комуникационния център й даваше възможност да наблюдава всичко, което се случва.

— Лимузината е обкръжена, но засега нямаме никакво движение — докладва тя.

Шера се премести до един от високите прозорци срещу вратата, наблюдавайки внимателно действията отвън. Беше доста далеч от главните порти, за да види какво точно се случва, но и да беше близо, с над сто Породи около превозното средство, видимостта пак щеше да е лоша. Шера изтръпна — всички те бяха лесна мишена за яростта на Кейн.

— Осигури ми частна линия с Калън — нареди тя. — Това е приоритетно, Тамбър. Трябва да говоря с него веднага!

Когато Кейн изхвърча от хангара, целият му самоконтрол се бе изпарил. Хормонът не се отразяваше добре върху логиката на човек. Обикновено, Кейн бе уравновесен, но когато я остави, от прословутата му хладнокръвност нямаше и следа. Сърцето на Шера се сви.

— Частна линия… от… — отговори Тамбър, когато ниско бучене извести включването.

— Калън. По дяволите, там ли си? — Шера не можеше да сдържи страха, бушуващ вътре в нея.

— Побързай, Шера — сопна се кратко мъжът, отделяйки й пълното си внимание за няколко секунди.

Тя се завъртя из стаята, дишайки тежко, гневът и яростта пламтяха в тялото й.

— Той ме целуна, Калън — каза му бързо. — Не разсъждаваше разумно, когато напусна хангара, не може да разсъждава и сега. Трябва да го измъкнеш от там.

Настана гробна тишина, чуваше се само лекото жужене на предавателя, докато тя чакаше отговора му.