Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 4

Меринъс беше всичко, което имаше значение сега. Сестра му и мъжът, който я държеше.

— Къде е сестра ми?

— В безопасност е — сви рамене отново Шера. — Това е всичко, което трябва да знаеш.

Той се премести преди тя да успее да мигне. Кейн знаеше, че единственото му предимство е изненадата, която би могъл да постигне. Сграбчи яростно това предимство. Ръцете му уловиха китките й и ги извиха бързо зад гърба й, задържайки ги в стоманено твърдата си хватка, като я побутна грубо към стената на мотела.

— Грешка — изръмжа мъжът. — Това не е всичко, което трябва да знам, нито е всичко, което ще ми кажеш. За Бога, веднъж едва не умрях заради теб и твоя шибан Прайд, но проклет да бъда ако Меринъс бъде наранена още — свободната му ръка сграбчи дългата й копринена коса, върховете на пръстите му се предадоха на усещането на хладната, съвършена наслада на съзнанието му, дори когато той се бореше. Тялото на Шера се притисна към неговото, неподвижно, непоклатимо, а очите й се разшириха от шок.

— Ти си луд — озъби се тя. — Без повече игрички, Кейн, ти предаде всички ни…

Кейн искаше да я разтърси, и същевременно да изкрещи от болка.

— Вярвай в това, което искаш, Шера. Не ми пука. Но ще ми кажеш какво, по дяволите, става и ще го направиш веднага. Или, Бог да ми е на помощ, ще те накарам да съжаляваш, че не си го сторила.

Гневът го хвана в капана си. Пенисът му беше набъбнал болезнено, незабавно надигнал се, а устата му се навлажни за вкуса й, уханието на тялото й го накара да се изпоти, а тестисите му се свиха от желание. Единадесет шибани години. Единадесет години без нея, жадуващ за вкуса й, за докосването й. И за какво? За едно нищо.

— Ще ми кажеш — Кейн притисна пениса си в долната част на корема й. Видя я как пребледня, а също и страха, проблеснал в сенките на очите й, докато сърцето му се свиваше от мъка. — Или ще ти покажа, любима, копелето, което вярваш, че съм.

Само Меринъс имаше значение. Засега.

Първа глава

Пет месеца по-късно

— Добър ден, котенце — провлеченият говор на Кейн накара косъмчетата на тила на Шера да настръхнат отбранително в мига, в който влезе в кухнята, подготвена за седмичното събиране, за което Калън настояваше. Започнеше ли да говори така, не се очертаваше приятен разговор.

Не че някой разговор с него някога е бил приятен, напомни си тя саркастично. Той продължаваше да я провокира при всяка възможност и в повечето случаи го правеше просто за да види колко може да я разгневи.

Сините му очи бяха хладни, хитри, и я наблюдаваха с развеселена подигравка, която я караше да иска да го издраска. Това желание беше в постоянно противоречие с непреодолимия копнеж да го чука до лудост. Шера беше разгонена. Мразеше това, но нямаше друг избор, освен да го признае. След единадесет дълги години на болка и страх, сега тя знаеше защо тялото й я предава, започвайки с една непреодолима възбуда и завършвайки с мрачна, почти агонизираща болка, преди бавно да намалее. За един месец в годината, Шера беше в период на разгонване. И страдаше, защото нейната половинка вече я бе взел, вече бе програмирал тялото й да не приема друго докосване, освен неговото.