Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 13

Кейн беше прекалено дяволски красив, висок и силен, съвършен мъжки екземпляр със здрави, добре оформени мускули. Слаб и с крещяща сексуалност. Тъмната му коса беше късо подстригана, миглите му хвърляха сенки върху бузите му, докато я наблюдаваше.

Шера не му отговори, само го гледаше студено. Устните му се извиха от осъзнат глад.

— Ще се кача по-късно. Не ме карай да идвам да те търся.

Челюстта й едва не се удари в пода, когато той й обърна гръб и влезе отново в кухнята. Да не го кара да идва да я търси, повтори си тя невярващо. Кучи син, щеше да го убие.

Присвивайки очи, Шера тръгна бързо към стаята си. Преоблече се набързо в прилепнали черни панталони и плътна спортна тениска. Стегна удобния колан и кобура около ханша си, постави камата на бедрото си, преди да прибере косата си под черна бейзболна шапка и да се измъкне от къщата. Нека да дойде да я търси. Можеше да получи повече, отколкото онова, за което се бе пазарил.

— Не се ли притесняваш, че я притискаш прекалено много? — попита Тайбър учтиво, няколко минути след като останалата част от семейството напусна кухнята и се прибра по стаите си.

За първи път той не бе с младата си половинка и съпруга, Рони. Взираше се в Кейн с онези негови зловещи зелени очи, а в дълбините им се спотайваше само намек за неодобрение.

— Ти не се ли страхуваш, че Рони ще разбере за твоето намерение да държиш семейството й далеч от нея? — отвърна Кейн, а гласът му бе толкова учтив, колкото този на Тайбър. — Аз не ти давам съвети, как да се отнасяш с половинката си, Тайбър. И ти не се опитвай да ми казваш как да се справя с моята.

Устните на Тайбър се повдигнаха в тихо ръмжене, показващо опасните кучешки зъби от двете страни на устата му. Кейн се ухили подигравателно.

— Изглежда по-секси, когато Шера го прави. Не се опитвай да ме сплашиш, момче-котка. Сам ще те улесня, защото ти си настръхнал достатъчно от обида, а аз наистина не искам да си губя времето в боричкане с теб.

Кейн се раздвижи лениво от стола си, вдигна чашата си за кафе и се отправи към пълната кана, надяваше се, там да намери и малко търпение, за да се справи с Тайбър. От всички мъже Породи, той сигурно бе най-темпераментният. И Кейн саркастично си помисли, че за негов късмет, точно той реши да опита да се намеси и да го смъмри за поведението му към Шера.

— Да се боричкаш с мен? — изръмжа Тайбър. — Казваш го така, сякаш става дума за урок по борба. Мога да ти разкъсам гърлото, Кейн.

— Можеш да опиташ — Кейн си наля кафе, като се бореше с умората, плъзнала се в съзнанието му.

Беше възбуден, както му се струваше, от месеци. Възбудата нарастваше всяка нощ, лишавайки го от сън и изчерпвайки търпението му.

Когато Тайбър не каза нищо повече, Кейн се обърна бавно, повдигна въпросително едната си вежда и зачака. Мъжете Породи можеха да бъдат непредвидими дори и в най-добрите си дни и, въпреки че вършеха достойна за възхищение работа без да прибягват до насилие, той беше наясно, че потенциалът им е там.