Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 11

— Какво смяташ, че знаеш? — тя опита да изръмжи, но гласът й бе слаб и предпазлив.

Най-сетне разбра предупредителния гневен блясък, изгарящ очите му още от момента, в който бе влязъл в кухнята. Кейн беше ядосан. И това не беше хубаво.

— Това, което знам — каза той с брутална яснота, — е, че ти си в период на разгонване, Шера. И знам коя е твоята половинка. Знам, защото това съм аз — после се изправи, взирайки се в нея, сякаш бе разгневен на самия факт, че знае, а не на нещо друго. — Точно както знам за бебето, стерилизацията и шибаната ти упоритост през последните няколко месеца. Наясно съм с всичко и проклет да бъда, ако ти позволя да се измъкнеш от всичко това дори само още ден.

Втора глава

Човек може да чуе падането на игла. Това беше клише, но бе първото нещо, което връхлетя в съзнанието на Шера, секунди след яростното изказване на Кейн. Тя стоеше лице в лице с него, виждаше мускула, изпъкнал на челюстта му, пламъците, изгарящи очите му, и слушаше пълната тишина в стаята. Там имаше още шестима души, освен тях, които, шокирани и безмълвни, станаха свидетели на пълното й унижение със смаяно учудване.

Като дишаше затруднено, Шера се изправи пред мъжа, който бе изтръгнал сърцето от гърдите й преди толкова много години, мъжа, когото се бе заклела да убие, само за да научи, че брат й почти го е направил. Бързо събра силата в себе си, гордостта, болката и решителността, които й бяха помогнали да оцелее през годините. Главата й се надигна, докато успя да го погледне величествено, уверявайки се, че лицето й изразява арогантно безразличие.

— Очевидно не смятам, че това е твоя работа, Кейн — каза тя кратко, като изтръгна с усилие думите от устните си, наблюдавайки как гневът му расте. — Ако смятах, че трябва да знаеш някаква част от това, щях сама да те информирам — погледна многозначително към Меринъс, преди погледа й отново да се върне на Кейн. — А това доказва, че според мен, ти не попадаш в графата „трябва да знае“.

Шера много добре знаеше най-вероятния издайник на тайните, които се опитваше да запази. Меринъс обичаше семейството си повече от всичко друго, с изключение на Калън и нероденото им дете.

Устните на Кейн се извиха и оголиха зъбите му с тихо ръмжене, което би накарало всяка Порода да се гордее.

— Помисли отново, котенце — изплющя той. — Не ми пука какво мислиш, че трябва или не трябва да знам. Дадох ти възможност да дойдеш при мен, шансът на годината, вместо това ти се скри. Сега можеш да се изправиш пред последствията.

Смехът й беше подигравателен и кратък.

— Да се изправя пред последствията? Съжалявам, Кейн, вече минах през това. Беше отвратително. Няма да плащам отново. Сега, ако ме извиниш, имам по-важни неща за вършене. Калън може да ме уведоми за решението, което ще вземете за „Фарсайд Кънстръкшън“. Наистина не ми пука как се справяш с това.

— Отдалечи се от мен и ще съжаляваш — тихото му предупреждение спря завъртането, когато понечи да се отдалечи.