Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 10

В края на тази мисъл, дойде осъзнаването, че възбудата й всъщност е тази, която я предизвиква. Инстинктът. Да докаже, че е достатъчно силна за да го превземе, достатъчно силна за да се бори с него и да предизвика силата му. Желанието й да направи това ставаше все по-силно. Всеки ден усещаше как враждебността нараства в тялото й и това я ужасяваше.

— Той е безразсъден, Калън — Шера се пребори да седне отново и да се успокои, като погледна към челното място на масата, откъдето Калън наблюдаваше и двама им намръщено. — Този мъж е така дяволски параноичен, че в най-скоро време, и ти самият ще се озовеш навън да подвиваш крак, вместо да вземаш решения, засягащи Прайда.

— Откажи се от това, Шера — гласът на Кейн беше изпълнен с нетърпение. — Калън трябва да се грижи за Меринъс. Изглежда ти не можеш да я държиш далеч от неприятности.

Шера се обърна към него, без да може да повярва на обвинението, което й бе отправил. Преди малко я бе упрекнал, че глези изтощените Породи, а сега изведнъж бе станала неспособна да защити Меринъс.

— Аз! — изръмжа младата жена, вкопчена в масата от ярост. — Не бях аз тази, която я изведе на мотоциклет онзи ден. Беше ти. Всичко, което направих аз, бе да й помогна да изчисти глупавия килер.

— Тя едва не падна на главата си, по дяволите. Казах ти да държиш тази жена далеч от затворени пространства. Тя е в опасност в тях, не си ли забелязала?

— Не съм пазач на сестра ти! — извика Шера. — Как бих могла да намеря смисъл в откачените неща, които иска да прави Меринъс? Тя е твоята проклета сестра.

Шера вече беше на крака, а пръстът й сочеше през масата обвинително, когато го погледна. Беше й омръзнало да си играе на бавачка с една осемгодишна, която знае повече, отколкото трябва, както и с една жена, която изглежда не знаеше как да движи краката си, когато бе в килер.

— Ами, извини ме, по дяволите, мислех, че вие двете би трябвало да имате достатъчно общи неща помежду си, най-малкото да можете да вървите и едновременно с това да говорите — провлече Кейн подигравателно. — Трябва да вземеш уроци от нея, Шера. След като си разгонена по начина, по който си, трябва да имаш здравия разум поне да обръщаш внимание, когато тя се забърква в каши. Може би искаш да се поучиш от това.

Шера усети как кръвта се оттича от лицето й. Реалността изчезна, тя се озова в една тъмна бездна и единственото, което виждаше, беше познанието в очите му и предизвикателните искри, които блестяха там.

— Ти си луд — тя опита да открие предишната ярост, но вместо това едва успяваше да диша, задушавана от шока.

Кейн се засмя леко, въпреки че звукът беше подигравателен и изпълнен с гняв, когато се изправи на крака, и застана пред нея с напрегната усмивка.

— Наистина ли? — каза той. — Или мислиш, че можеш да скриеш нещо подобно от мен? Съжалявам, бейби, не съм чак толкова глупав, за колкото изглежда ме смяташ. Искаш ли да знаеш какво друго ми е известно? — мъжът се наведе по-близо, а ръцете му се подпряха на масата, като почти опря носа си в нейния.

Сетивата й се изпълниха с уханието му. Ароматът на горещ, разгневен мъж я обгърна и я задуши от копнеж.