Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 106

Утробата й се свиваше и потръпваше, засмуквайки жадно животворната семенна течност, дори когато Шера обви ръце и крака около тялото на Кейн и се предаде на силата на оргазма, който ги връхлетя.

Петнадесета глава

Кейн спеше. Шера лежеше отпусната на гърдите му, напълно изтощена, но не искаше да се премести, а и все още не можеше да заспи. Чувстваше белезите по гърдите му, чуваше как сърцето му бие под ухото й и се бореше с хаоса от объркани емоции, кипящи в гърдите й.

Успокой се, заповяда си тя яростно. Всичко свърши. Край. Няма смисъл миналото да се изравя отново. Беше го погребала в най-дълбоките кътчета на съзнанието си, преди години, за да оцелее. Сега не беше време да го изважда обратно.

Кейн се размърда под нея. Ръцете му погалиха гърба й, а главата му се обърна така, че да може да зарови лице в косата й.

— Ммм. Обичам те — промърмори той, прегърна я силно и обръчът около сърцето й се стегна.

Той беше толкова свиреп, толкова твърд и в същото време частица от него бе изпълнена с нежна увереност, че единствено любовта му може да излекува душевните й рани и демоните в съзнанието й. Може би, през последните месеци, Кейн отчасти бе облекчил тази болка, но в нея имаше още толкова много!

Кейн, помогни ми! — Шера трепна, когато споменът за собствените й викове отекна в главата й.

Стомахът й се сви, остра като бръснач болка преряза утробата й при спомена за онзи ужасяващ момент, когато осъзна, че губи детето, което й бе дарил.

В този миг Шера поиска да стане, да се измъкне от стаята и да се скрие от спомените, както винаги досега. Искаше да избяга, но нещо много мощно я прикова на мястото й. Задържа я здраво заключена в прегръдките на Кейн, докато всичко в съзнанието й отхвърляше онова, което й причиняваха спомените и емоциите.

Това не трябваше да става, Шера. Гласът на Дейън беше демонично ехо от миналото. Отвратително е. Няма нищо човешко в това…

Младата жена трепна, когато си припомни думите. Док Мартин й бе казал нещо различно, години по-късно, разбира се, че развитието на плода е било напълно нормално. Но тогава, ужасът я бе залял.

Видях го да си тръгва, Шера. Избяга, за да спаси собствената си кожа. Той няма да се върне. Тя бе изкрещяла името на Кейн и Дейън беше принуден да я задържи, докато учените и лекарите се опитваха да спасят живота й. Но не успяха да направят това и за бебето, което едва започваше да се оформя под сърцето й.

Не искаше да си спомня. Затвори очи, опитвайки да сдържи сълзите си, но миналото отново я догони. Брутално насилие, неистови писъци и сатанински смях — все картини, които бе крила от себе си толкова дълго време.

Пазачите я бяха изнасилили по-малко от месец след спонтанния аборт. Наркотиците, които принудително бяха вкарали в тялото й, милостиво бяха притъпили спомените, но нищо не можеше да изтрие знанието.