Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 105

Шера се бореше срещу яростната буря, надигаща се в нея. Цялото й тяло беше невероятно чувствително, настояваше за докосването на половинката й, докато тя се взираше в него, усещайки как дебелия му пенис я разтяга. Младата жена проследи как ръката му се повдига, а пръстите се насочват към бузата й. Докосването беше толкова нежно, че тя простена от желание.

Кейн я беше накарал да премине граница, която тя не знаеше, че си е поставила. Беше я ужасил, когато си тръгна от нея, беше отворил кървящите рани, покриващи душата й, с мрачната си тъга, преди да влезе в стаята му. Той беше преминал през ада заради нея, точно както и тя заради него. Шера не искаше да страда повече, нито да продължава да живее както до сега, без своето сърце. Без своя Кейн.

Върховете на пръстите му докосваха бузата й, когато се плъзна докрай, разтягайки я, изпълвайки я. Гърдите й се стегнаха от емоция, кожата й гореше на всяко място, където телата им се допираха.

— Бих дал живота си за теб — прошепна Кейн, пръстите му се повдигнаха и палеца му потърка бузата й, преди да проследи цялата линия на челюстта й.

Шера изскимтя. Чувството, което пулсираше в гласа му, не можеше да бъде отхвърлено.

— Не — отвърна тихо тя, дланта й покри неговата, а бедрата й се извиха, мускулите на вагината й се свиваха около ерекцията му. — Не прави това, Кейн. Не ме изоставяй отново. Не бих могла да го преживея… — дъхът й секна, а очите й се напълниха със сълзи. — Обичам те. Обичам те прекалено много, за да живея отново без теб.

Кейн притихна. Сините му очи потъмняха от чувство, от опустошителен глад, едната му ръка сграбчи хълбока й, другата — косата й.

— Не можеш да си вземеш думите обратно. Не отново! — изръмжа той. — Няма да ти позволя.

Краткият й смях беше един звук между удоволствие и болка.

— Никога не съм ги вземала обратно първия път. Всичко винаги е било твое, Кейн. Винаги…

Самоконтролът му се разпадна. В този миг, човешкото в него изчезна, дразненето, съблазняването, бяха към своя край.

Силни, дълги тласъци накараха очите на Шера да се разширят, когато я прониза неповторимо удоволствие. Кейн беше демон, сексуално животно, стремящо се да притежава всяка частица от нея. Искаше да достигне по-дълбоко, да нахлува по-мощно. Двете му ръце държаха ханша й неподвижно, устните му бяха заровени в шията й, дишането му беше тежко, а силата на възбудата му заливаше и двама им.

— По-силно! — изкрещя Шера, макар да се боеше, че това ще я разкъса.

Не можеше да получи достатъчно от него, не можеше да облекчи ужасното напрежение, което се натрупваше в утробата й прекалено бързо. Кейн галеше тъканта на влагалището й, разтягаше я, изпълваше я, докато Шера се питаше дали ще го преживее, но искаше той да продължи.

Бедрата му движеха пениса му буйно вътре в нея, докато тя крещеше за още. Двамата се бореха за въздух, ноктите й се вкопчиха в гърба му, а зъбите й се забиха дълбоко в белега на гърдите му, а неговите в рамото й. Експлодираха.

Дори смъртта не можеше да разкъса пълната забрава, която ги заля. Шера можеше да се закълне, че е почувствала как душите им се сливат, когато пенисът му докосна лоното на женствеността й и в нея започнаха да се изливат дълбоки, силни струи сперма.