Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 8

— Добре, какво имаме? — попита Калън, когато всички седнаха. — Шера, получи ли онези оценки?

— Всичко — тя побутна един от документите към брат си. — „Фарсайд“ извършват отлична строителна работа. Проучих всеки ъгъл и те изглежда са най-добрият избор.

— Не съм съгласен — Кейн не направи нещо повече, отколкото Шера бе очаквала, докато също заемаше мястото си. Той не беше съгласен с нищо, което бе предложила досега. — Това ще наложи присъствието на прекалено много непознати хора в имението по едно и също време и ще ни изложи на риск, от който не се нуждаем. Това ги прави повече от ненадеждни, превръща ги в опасност.

Шера стисна зъби за няколко дълги секунди, преди да се обърне към него с ръмжене.

— „Фарсайд Кънстръкшън“ е една от най-уважаваните строителни фирми в страната. Техните сгради имат много високи оценки за качество, не наемат подизпълнители и със сигурност работата им е отлична от началото до края. Оценката ти, че са ненадеждни, може да се счита за клевета, Кейн — сопна се Шера яростно.

Той отново стана труден. По някаква причина, Кейн смяташе, че е негово задължение да превърне живота й в по-голям ад, отколкото вече беше. При това положение, тя щеше да изгуби всяко подобие на контрол и в крайна сметка щеше да му издере очите, минути преди да се опита да го чука до полуда.

Адреналинът вибрираше във вените й и караше вътрешностите й да трептят, а утробата й да се свива от нужда. Гневът винаги правеше нещата по-лоши. Разпространяваше възбудата в тялото й като пожар, който Шера нямаше как да контролира.

— Успокой се, Шера. Той каза, че не им се доверява — напомни й Калън, очите му бяха впити в тези на Кейн. — Трябва да бъдем сигурни с кого си имаме работа, преди да го пуснем в имението. Особено когато и Каси е тук.

Като че ли Шера не знаеше това. Искаше й се да изсъска от чисто безсилие.

— Това е събрание — възрази тя, обръщайки се към Калън. — Скъсах си задника да получа тази информация и да предложа най-добрия вариант за работата, която трябва да бъде извършена. Ако той продължава да „стреля“ по тях, ще трябва да строим проклетите къщи сами.

— В което има повече смисъл, писано — отсече Кейн, с неизменната многозначителна усмивка, изкривяваща устните му. — Имаме достатъчно ръце тук, и не е като да не могат да правят почти всичко. Какъв е смисълът да се пилеят пари, както и работна сила, когато можем да вложим само материали и да си го построим сами?

Раздразнението в гласа на Кейн започна да нараства, като че ли се уморяваше все повече от постоянната битка помежду им. Което беше много лошо. Той бе започнал пръв, неговите остри и подигравателни нападки непрекъснато я пронизваха точно в целта. Започваше да й писва от тях.

— Защото това ще отслаби защитата на самото имение — озъби се тя в отговор.

— Глупости — сега Кейн се намръщи, тъмносините му очи пламнаха. — Забравяш кой е началник по сигурността, котенце. Аз. Знам точно какво се изисква, за да се защити това имение, и не са нужни почти двеста Породи във всеки един момент. Нека твоите хора да свършат работата. Това ще им даде чувство за отговорност, както и гордост от дома, който са изградили.