Читать «Да имаш за съсед Порода» онлайн - страница 47

Лора Лей

Настана хаос.

Десета глава

— Не мога да повярвам, че наистина се хвърли в юмручен бой с брат ми. — Изражението на Лира не беше никак доволно по-късно същата нощ, когато застана пред Тарик, за да прегледа потъмнялото му око и разцепената устна, които бе спечелил заради държанието си.

— Нито пък аз — изсумтя той и трепна, когато тя притисна напоения със спирт тампон, който държеше, към ожуленото място на бузата му. — Беше напразно усилие. Ти, Лира, си една размирница. Видях това тази вечер.

— Аз? — Тя се отдръпна, а широко отворените й очи бяха невинни, когато го погледна изненадано. — Какво съм направила?

— Ти предизвика братята си. — Мъжът улови бедрата й, когато тя се опита да се премести от леглото, където бе седнал. — Ти съзнателно подкопаваше авторитета им и непрекъснато ги държеше в състояние на бойна готовност. Този бой беше по твоя вина. Ако беше малко по-учтива, както те насърчавах да бъдеш по телефона, те нямаше да нападнат, решени да защитят честта ти.

Устните й се извиха. Малка пакостница.

— Ако беше останал настрани от това, нямаше да има бой. — Лира стегна ръце около раменете му, за да го задържи да не близне драскотината, която по някакъв начин бе придобила от нощните приключения.

Зачервеният белег се простираше от рамото й, минаваше покрай ключицата й и въпреки че щипенето беше досадно, не беше нищо, в сравнение с пламъците, които изгаряха останалата част от тялото й.

— Никой друг не може да ти дава нареждания, освен аз — изсумтя Тарик при отказа за достъп до сладката й плът. Заслужаваше някаква награда заради болките и страданията, отекващи под плътта му.

— Не ми давай заповеди — информира го тя повелително. — Какво има във вас мъжете, та смятате, че можете да нареждате на жените?

Тарик въздъхна уморено, виждайки живота пред себе си, непрекъснато изумяван и дразнен от една дребна жена. Не че не го очакваше с нетърпение. Но Лира имаше навика да изпада в конфронтации с братята си, когато може би трябваше да бъде по-малко нападателна.

Тарик определено трябваше да поговори с тях насаме по този въпрос. Тя изглежда се наслаждаваше на това да ги държи разтревожени.

— Фактът, че можеш толкова лесно да се забъркваш в неприятности. — Той изви вежда подигравателно. — Лира, любима, след разговора с братята ти, аз съм сигурен, че ти си магнит за неприятности.

Боят беше дяволски добър. Чист, брутален, летящи юмруци и яростни проклятия, докато той и Грант, най-големият й брат, продължаваха да унищожават кухнята.

Когато приключиха, Лира се бе втурнала към спалнята да се цупи, докато те се споразумяваха на по бира и разгорещен спор за това дали Лира да остане, или не при него.

Не че имаше съмнения доколко той е засегнат, но в очите на нейното семейство, Тарик бе видял любовта им към нея, както и страховете им. Той не беше точно съседското момче. Беше Порода и току-що едва не я бе намерил убита. Това би било достатъчно да ужаси един брат, който е приел отговорността за твърдоглавата си сестра.

И те като че ли приеха него и способността му да я защитава.