Читать «Да имаш за съсед Порода» онлайн - страница 46

Предната врата експлодира, когато Крайтън се свлече на пода, а Тарик се хвърли под кухненската маса и закри тялото на Лира, оставяйки Тим на Брейдън и всеки друг, който крещеше за кърваво убийство, да се погрижат за него.

— Казах ти, че няма да свърши работа. Не можеш да си играеш с хора, които те познават толкова добре, Лира — изръмжа Тарик, напомняйки й предупреждението си, когато тя говореше с баща си по-рано. Той я придърпа по-навътре под масата, принуждавайки я да застане зад него и подслонявайки я между тялото си и стената, докато тя се бореше да го отблъсне.

Брейдън и Джонас бяха на пода, оръжията им бяха вдигнати и в готовност, когато трима добре обучени Морски тюлена нахлуха в стаята с извадени оръжия и убийствен блясък в очите.

— По дяволите, Тарик, пусни ме, преди да са унищожили къщата — кресна Лира в ухото му. — Ще я сринат до основи.

— По-добре къщата, отколкото мен — изсумтя Породата, като я задържа на място, когато облечените в черно фигури спряха до масата, последвани от чифт крака, обути в дънки.

Баща й.

Мамка му.

— Виж, харесвам тази къща повече от моята. — Тя блъсна рамото му, преди да постави колене на гърба му и да го натисне. — А те ще я съсипят.

— По дяволите, стой неподвижна, жено — изръмжа Тарик. — Мога да възстановя къщата и след като не мога да убия копелетата, понеже са ти роднини, наистина бих предпочел да стоя далеч от пътя на опасността. Или на теб ти е все едно? — изръмжа подигравателно.

— Глупак.

— Пикла.

— Е, поне тя е жива — провлече един подигравателен глас, когато тримата Морски тюлена се наведоха да погледнат под масата.

Очите им, поразително приличащи на тези на Лира, се вторачиха в него. Мъжете бързо приеха факта, че той няма намерение да й позволи да мръдне поне засега, а тя е доста доволна да стои там, където е, независимо от обидите.

— Не можете да застреляте бъдещия ми съпруг. — Лира най-сетне успя да се завърти покрай него.

Изпускайки въздишка, Тарик погледна към мястото, където Брейдън бавно се изправяше на крака.

— Тези задници кървят на пода на кухнята ми? — Лира се бе измъкнала изпод масата, точно пред него, изправена срещу братята си с ръце на кръста. — Защо кървят на пода ми?

— Обвини гаджето си там долу. — Най-широкоплещестият от четиримата мъже я погледна прямо и тъмната му глава се наведе, като изръмжа насреща й, а в очите му гореше гняв. — Той ги застреля. Не сме ние. И откога, по дяволите, това е твоята къща?

— Откакто аз казах, че е. — Тарик я дръпна назад, инстинктите му пламнаха от яростта на другия мъж към неговата половинка. Това бе неприемливо.

— А кой, по дяволите, си ти? — Насилие струеше от изражението на брат й. Насилие, което бе добре да насочи към някой друг, а не към Лира.

— Нейната половинка… — Студената му усмивка не продължи по-дълго от изказването му.