Читать «Да имаш за съсед Порода» онлайн - страница 48

Повечето мъже биха се поколебали. За щастие, предразсъдъците срещу Породите липсваха в семейство Мейсън, което се дължеше на факта, че тримата братя на Лира са помогнали в спасяването на много от държаните в плен Породи.

Тогава Тарик придърпа младата жена в прегръдките си, а гърдите му се стегнаха при спомена за пистолета на Крайтън, галещ слепоочието й, куршумът бе много близо до това да унищожи огъня, който сгряваше всеки, който се докосне до нея. Как би могъл да продължи живота без нея?

— Не трябваше да се биеш с тях. — Лира се наведе към него, нежното й тяло се отпусна спокойно в Тарик, когато той я повдигна да седне в скута му, ръцете му се обвиха стегнато около гърба й, когато устните му се сведоха към белега, който бе оставил на рамото й. — Аз ги държах под контрол.

— Ти ги държеше в прединфарктно състояние — въздъхна мъжът. — Бедният ти баща никога няма да бъде същият.

Лайл Мейсън, въпросният баща, беше най-решен от всички да отведе дъщеря си у дома, да я обгърне със защитата, която чувстваше, че само той може да й осигури. Той беше човек, измъчван от мисли за загубата на дъщерята, която очевидно обожаваше.

Не че Тарик бе наясно с движещите сили в едно семейство, но разбираше нуждата да се защитава, нуждата да се обича тази малка жена, която държеше в прегръдките си. Тя беше неговата светлина. Неговият свят. Беше това за всеки, който я обича.

Тарик я притисна силно към себе си, усещайки как тя се залюлява към ерекцията, нарастваща под панталоните му и навлажнявайки плата с влажната топлина на женствеността й.

Лира не носеше бикини под роклята си. Ръцете му се плъзнаха надолу по плата, докато достигнаха подгъва и повдигнаха дрехата, а дланите му обхванаха гладкото й голо дупе.

Един стон заседна в гърлото му, когато усети плъзгането й към него, дишането й стана по-дълбоко, а уханието на възбудата й изпълни стаята.

— Не ме оставяй, Лира. — Тарик не можа да спре думите, изплъзнали се от устните му, когато я хвана здраво, вдигна я, положи я по гръб на леглото и се изправи над нея.

— Нямам никакво намерение да те оставям, Тарик. — Очите й светеха от чувство, от копнеж. — Казах ти, че те обичам. А аз не казвам това с леко сърце. На никого.

Тарик докосна бузата й, а гърлото му се стегна, докато се бореше с объркването и с невъзможността да повярва, че тази жена може да го обича. Че Господ, в цялата си щедра милост, най-накрая го е приел и му поднася този дар, който никога не бе мислил, че може да има. Нещо, някого, което винаги да нарича свое.

— Следващия път, когато започнеш да спориш с братята си обаче, ще те напляскам — изръмжа той, когато главата й се надигна, а устните й намериха твърдото връхче на зърното му и го захапаха игриво.

— Звучи забавно. За колко спора говорим, преди да получа само десерт?

Тарик простена, когато ноктите й се плъзнаха надолу по корема му, преди пръстите й да се закачат на колана на панталоните му и започнаха бавно да го събуват.

— Ти си пакостница — въздъхна тежко мъжът, като се надигна от леглото и бързо се съблече.