Читать «Да имаш за съсед Порода» онлайн - страница 45
Лора Лей
Познаваше Крайтън по-добре, отколкото той предполагаше. Беше лесно да се играе с него — недостатъчно маневрен и живееше на молитви, тъй като се опитваше да избяга и от Породите, и от войниците на Съвета.
Крайтън беше страхливец. Когато лабораториите бяха нападнати от правителството и независимите сили за спасяване на Породите, държани там, той бе напуснал битката, вместо да рискува да го заловят. Сега го считаха за престъпник и от двете страни.
— Само момичето. — Крайтън сви рамене пренебрежително. — Веднага щом се погрижа за теб, мога да я използвам за малка сделка. Трябваше да стоиш на разстояние, Тарик. Но тъй като си толкова упорит, ще се погрижа за теб сега и ще си гарантирам завръщането в редиците на Съвета с твоята хубава малка половинка.
— Съветът е разпуснат, Крайтън. — Тарик го погледна състрадателно. — Няма с кого да търгуваш.
Силен смях изпълни въздуха.
— Ти наистина вярваш в това, нали, Тарик? — попита той, клатейки глава. — Няма нужда да се притесняваш, Лъвче. Те все още са там. Скрити добре, на безопасно място, но са същите.
— Млъквай, Крайтън — изсъска партньорът му. — Убий го и да приключваме с това.
Лира трепна, а погледът й подивя при изказването.
По дяволите. Тя беше жокерът, не тези две копелета. И нямаше нищо, което Тарик да може да направи, освен да се моли здравият й разум да надделее.
— Твоето приятелче е малко нетърпеливо, Крайтън — подигра се Породата, като се облегна на рамката на вратата и скръсти ръце на гърдите си, докато ги наблюдаваше. — Малко заповеднически се отнася, нали?
Егото на Крайтън беше легендарно.
— Млъквай, Тим — отсече той. — Държа го под контрол.
— Сигурен ли си, че не е Койот? — Тарик кимна към добрия стар Тим, който имаше бледи лешникови очи, изпълнени със страх, и дълга тъмнокестенява коса. — Той трепери като лист.
Кикотът на Крайтън беше подигравателен и остърга нервите на Тарик, когато дулото на пистолета се плъзна по слепоочието на Лира в студена ласка.
— Той ще се справи — увери го Крайтън, когато Тарик се взря в него студено. — За съжаление няма награда за главата ти. Но предполагам, че ще трябва да те убия. Ако беше на мое място, момче, ти би направил същото. — Той поклати глава с фалшиво съжаление. — Някои Породи никога не се научават.
Само още малко. Само още няколко секунди.
Тарик можеше да подуши Брейдън и още една Порода до задната врата. Но също така можеше да усети преобладаващата миризма на ярост до предната врата. Човешка ярост. Бащина ярост.
Мамка му.
— Това беше наистина лош момент да се обадиш, Крайтън. — Тарик поклати глава, сега почти съжаляваше другия мъж. — Това е вечер за хляб, нали знаеш.
Той погледна към Лира, молейки се тя да разбере съобщението. Младата жена примигна, изумление и вълна от подновен страх заблестя в очите й.
— Вечер за хляб? — Крайтън се вторачи в него объркано. — Какво общо може да има хляба с всичко? Нима свободата е размътила мозъка ти?
— Жалко за теб, но аз вярвам, че може да има.
Задната врата се разцепи, а алармата на къщата започна да гърми. Лира, благословено да е нежното й сърце, не беше глупава. Преди Крайтън да успее да я спре, тя се хвърли на пода, търкулна се под масата, а кракът й изрита коленете на Тим, когато Тарик се наведе, извади с бързо движение пистолета зад гърба си и отвърна на огъня на дресьора.