Читать «Да имаш за съсед Порода» онлайн - страница 43

— Може да опита. Ще се провали. Бяхме много внимателни този път. Той дори няма да бъде в състояние да ни подуши — отговори й злобно нападателят. По-високият от двамата мъже се загледа в нея любопитно, като задържа оръжието си насочено към главата й. — Е, кажи ми, какво е да те чука едно животно?

Лира преглътна тежко.

— Питай жена си.

Мъжът изсумтя и се ухили подигравателно.

— Няма значение — сви рамене той. — Учените ще разберат отговора.

Тя трябваше да предупреди Тарик.

Погледът й трепна към входа на кухнята. Той щеше да приключи скоро с банята си и да слезе по стълбите, без да подозира за опасността, която го очаква. Без да може да помирише заплахата.

Лира отново преглътна трудно.

Съветът го бяха измъчвали през по-голяма част от живота му, бяха го третирали като животно, бяха му отказали радостта дори от най-дребните човешки наслади.

Той никога не бе ял домашно изпечен хляб. Никога не бе пил истинско кафе. Не знаеше как се готви, но от онова, което братята й й бяха казали, много от лабораториите на Породите са били бърлоги, затънали в мръсотия, напълно занемарени. И все пак Тарик поддържаше дома си блестящ, почистен от прах и събуваше ботушите си пред вратата. Човек, който знае как да обича, въпреки ужасите, които бе познал.

А сега тези двамата мислеха да я използват, за да го убият?

Тя не можеше, не би го позволила.

Сега той принадлежеше на нея. Той беше нейното сърце, нейната душа, и тя не можеше да си представи живота без него. Щеше да умре без него.

Мисли, Лира. Очите й се стрелкаха около нея, докато двамата мъже я наблюдаваха внимателно. Предупреди го. Как би могла да го предупредиш…

Миризма. Тарик можеше да помирише възбуда. Можеше да помирише страх.

Вместо да потиска ужаса, който бушуваше вътре в нея, ужаса, който парализираше разума й, Лира го освободи. Трябваше да го предупреди…

Тарик излезе от душа, подсуши се енергично, нахлузи чифт спортни панталони и тръгна към вратата, за да каже на Лира, че банята вече е свободна.

Влезе в спалнята и се намръщи към празното легло за една дълга секунда, преди главата му да се надигне бавно. Нова, натрапчива миризма изпълни ноздрите му.

Страх.

Той можеше да го подуши — остър и предупредителен, носещ меката следа от уникалния аромат на Лира. Но нямаше нищо друго. Нямаше друга миризма, която да се носи през вратата на спалнята, за да му даде представа за това какво го чака на долния етаж.

Лира беше негова половинка и той някак усещаше опасността, която я заобикаляше и пулсираше във въздуха.

Тарик грабна мобилния телефон до леглото и въведе сигнала за беда, след което захвърли апарата на матрака и се насочи към скрина.

Извади едно от малките оръжия от чекмеджето и се отдръпна назад в сенките, докато слагаше кобура си. След това постави заглушител на дулото на оръжието и го закачи на кръста си, преди да облече една тениска.

После взе резервния пистолет, който стоеше отгоре на скрина, и провери пълнителя, преди да тръгне към вратата.

Тарик спря и се ослуша внимателно. Нямаше светлина, но той не се нуждаеше от нея. Също така не знаеше кой или какво има на долния етаж, но не беше Порода. Нямаше шанс една Порода да прикрие миризмата си толкова ефективно. Но понякога, много рядко, някои хора успяваха.