Читать «Да имаш за съсед Порода» онлайн - страница 39

Ризата премина през главата й, след което тя продължи да се опитва да освободи ръцете си. Най-сетне успя, дланите й се насочиха отново към раменете му, а краката й се стегнаха около кръста му, докато се бореше да го накара да се движи вътре в нея.

— Тарик, ще те одера жив, ако продължаваш да ме измъчваш. — Тя бе сигурна, че жалкото скимтене в гласа й не носи заплаха. Но той би трябвало да я познава достатъчно добре, за да знае, че тя ще удържи на думата си. Може би.

Тарик се засмя.

— Дръж се. Отиваме в леглото.

— Леглото? — Очите й се разшириха ужасено, когато той се раздвижи лесно на дивана.

Лира потръпна, тъй като пенисът му помръдваше при всяко движение.

— Чух това последния път. — Задавената й въздишка почти се превърна в скимтене от възторг, когато пенисът му започна да влиза и излиза от нея с всяка стъпка. — Тези стъпала… — простена тя от усещанията на движенията във вътрешността й. — Не са много удобни.

— Ние ще ги направим. — Тарик звучеше прекалено самоуверен. Прекалено решителен.

Мили боже, той щеше да я убие.

Лира се кълнеше, че ще го направи. Знаеше, че ще го направи.

— О, господи, Тарик! Тарик, не мога да го понеса. — Тя крещеше името му, когато той започна да изкачва стъпалата с бързи, резки крачки.

Пенисът му се тласваше вътре в нея, отнемайки й дъха, преди да се отдръпне назад и миг след това силно да се тласне отново в тялото й.

Ноктите й се забиха в раменете му, от устните й се откъснаха отчаяни викове, когато стегна краката си около хълбоците му, опитвайки се да се задържи.

Първият оргазъм я връхлетя на шестото стъпало. На дванадесетото Лира трепереше и гърчеше се в ръцете му, когато втората кулминация открадна дъха и разума й.

Едва осъзнаваше, че Тарик е стигнал до леглото, когато я положи по гръб, сграбчи ханша й и започна да я води към третия, унищожителен оргазъм.

Тя се изви, дъхът напусна тялото й внезапно, когато усети освобождението му да го разкъсва. Шипът набъбна яростно под главичката на пениса му и се притисна в деликатния сноп от нерви, който никой мъж не би достигнал по друг начин. Той пулсираше, галеше и я накара да полети в един оргазъм, който нямаше начало и край. Съществуваше единствено Тарик, който я държеше, а зъбите му одраскаха раничката, която й бе оставил по-рано, преди отново да се забият в плътта, и тъмната забрава да я погълне.

— Обичам те. О, господи, Тарик, обичам те… — Кадифената тъмнина се затвори около нея, когато думите се освободиха шепнешком, сърцето й разцъфна, а душата й сякаш се надигна, потръпна и се отвори, за да приеме тази част от Тарик, която Лира знаеше, че дори смъртта не може да открадне.

Девета глава

— Просто съм уморена, татко. Вечерях навън с един приятел миналата вечер и цялата тази работа, която имам. Просто си мисля, че би било най-добре ти и момчетата да дойдете, след като спре дъждът. Знаеш как цапат кухнята ми, когато навън е мокро…