Читать «Да имаш за съсед Порода» онлайн - страница 18

Искаше отговори сега. Не когато той решеше да й ги даде.

Изплашен вик се откъсна от устните й, когато мина покрай едно от вечнозелените дръвчета в двора му и беше уловена изотзад, и една длан запуши устата й.

Твърдата ръка, обвита около кръста й — топла и мускулеста — почти я вдигна от земята, когато Тарик се отправи бързо към къщата си.

— Кой би предположил, че ще направиш нещо толкова глупаво? — Гласът му бе едно силно и опасно ръмжене в ухото й, когато бутна Лира през вратата на всекидневната и я затвори с трясък. — Казах ти да останеш, където си, Лира.

Мъжът я пусна бързо и дръпна резетата на вратата, преди да натисне кода на таблото за защита до нея.

— Ти беше прекалено бавен — отсече тя. — Какво, по дяволите, се случи тази вечер?

Младата жена се обърна към него яростно, с намерение да го порицае остро за събитията преди няколко часа. Очите й се разшириха обаче, когато зърна бледото му лице и окървавената превръзка.

— Добре ли си? — Тя се протегна и пръстите й докоснаха твърдата, потъмняла от слънцето плът точно под бинта.

— Ще оживея — изсумтя той. — И престани да се опитваш да ме разсееш. Казах ти да останеш, където си.

Очите му блестяха със заплашителен златен цвят на слабата светлина в закритата с плътни завеси всекидневна.

— Не се подчинявам особено добре на чужди заповеди. — Лира облиза нервно сухите си устни. — А и ми писна да чакам.

— Полицаите едва завиха зад ъгъла, Лира. — Тарик прокара пръсти през влажната си коса с грубо нетърпение. — Бях тръгнал към теб.

Гласът му беше станал по-нежен, макар й не толкова, докато гледаше надолу към нея. За миг изражението му се смекчи и след това възвърна свирепостта си отново.

— Ти можеш да докараш един зрял мъж до пиянство — изръмжа най-сетне, преди да се обърне и да закрачи из къщата. — Хайде, имам нужда от кафе.

— Знаеш ли как да го приготвиш? — Лира го последва живо и въпросът се откъсна от устните й, преди да успее да го спре.

— Не, по дяволите. Но съм дяволски отчаян — изръмжа Тарик нетърпеливо, а гласът му бе груб.

— Тогава не докосвай каната за кафе, защото аз също искам малко.

Тя мина бързо пред него, преди да замръзне в средата на безупречно чистата кухня.

— Добре, направи го. — Той мина покрай нея към вратата, където плочките блестяха мъждиво, миризмата на дезинфектант тежеше във въздуха.

— Какво правиш? — Лира почти се страхуваше да докосне нещо. Всичко беше едва ли не стерилно чисто.

— Кръв — изсумтя Тарик. — Не искам да оцвети плочките.

Той коленичи на пода с дебела кърпа в ръце и избърса локвата от почистващия препарат, който бе излял там.

Братята й, благословени да са сърцата им, щяха да изчакат тя да дойде, за да се опита да го почисти. Лира се съмняваше, че са почиствали нещо друго, освен оръжията си, които търкаха по всяко време. Мърлячи.

— Някога готвил ли си в тази кухня? — попита го тя нервно, като се отправи към шкафа и поставената на него кафемашина.

— Преди да се заема с готвене, трябва да знам как се прави — изсумтя Тарик, работейки върху пода с праволинейна сила. — Ще се науча рано или късно.