Читать «Да имаш за съсед Порода» онлайн - страница 16

— Полицаите са на път — изкрещя Лира от задната врата. — Тарик, добре ли си?

Поне тя все още беше в къщата.

Ръмжене завибрира в гърдите му, когато се обърна и се затича обратно към двора, намирайки ножа и незаконната картечница по вече калната морава.

Задната врата беше отворена и Лира стоеше там, облечена в дълга нощница и подходящ халат, и стискаше шибаната пушка, сякаш тя можеше да я защити.

Тарик стисна зъби, щом чу сирените, виещи в далечината, и хукна към къщата.

— Не споменавай за мен, разбра ли? — нареди той, като спря пред нея и се взря в разширените й шокирани очи, когато тя примигна към него.

— Разбираш ли ме, Лира? — изсъска нетърпеливо. — Не ме споменавай. След като си тръгнат, аз ще се върна. Разбра ли?

Той се протегна да хване рамото й, но се отдръпна при вида на кръвта, стичаща се по ръката му. Мамка му, рамото му изгаряше.

— Ти си ранен. — Младата жена преглътна тежко.

Сирените се приближаваха.

— Лира. — Той се наведе по-близо, вдишвайки уханието й, страха й. — Чу ли ме?

— Да. Защо? — Гърдите й се повдигаха и спадаха буйно, бледите черти на лицето й подчертаваха огромните й тъмни очи.

— Ще ти обясня по-късно. Обещавам. — Тарик направи болезнена гримаса. — В момента, в който си тръгнат, аз ще се върна. Кълна се, Лира. Но не им казвай какво се е случило.

Прикритието му отиваше по дяволите, ако тя дори намекнеше за него. Полицията щеше да претърси дома му и той щеше да бъде принуден да им каже кой точно е. Тогава сбогом задача, сбогом дресьор.

Младата жена кимна бавно и погледна назад към къщата, когато звукът на сирените отекна около тях.

Тарик й отвърна с енергично движение, преди да се обърне и да изчезне в нощта. Раната на рамото му не беше опасна за живота, но черният седан, който потъна в нощта — да. Щеше да му се наложи първо за това да се погрижи.

Той се скри в къщата си, когато полицейските автомобили профучаха по улицата и спряха пред дома на Лира. Породата заключи вратата бързо, отне му няколко скъпоценни секунди да изхлузи ботушите си, преди да влезе в тъмната къща.

Какво, по дяволите, ставаше?

Той се съблече в пералното помещение, хвърли студените мокри дрехи в пералната машина, преди да вземе една чиста кърпа от скрина и да я обвие около рамото си. Проклетата кръв щеше да нацапа всичко.

Тарик се качи бързо по стълбите и премина през спалнята към банята, където можеше да се погрижи за рамото си.

Докато почистваше и зашиваше внимателно раната, той обмисляше изминалите събития, опитвайки се да намери смисъл в тях.

Защо някой се опитваше да проникне в къщата на Лира, когато бе ясно, че тя си е у дома? Обирджиите изчакваха, докато жертвите им си легнат да спят или излязат. Те не влизаха, докато лампите светят и със сигурност не се мотаеха наоколо, когато са били забелязани.

И не бяха толкова добре обучени, както очевидно бе нападателят на Лира. Това не беше опит за грабеж. Беше нападение. Защо някой ще иска да убие съседката му, освен ако не цели да се добере до него? Предупреждение? И ако беше онзи проклет дресьор, как, по дяволите, бе научил, че Тарик го преследва?