Читать «Белегът на Мегън» онлайн - страница 9

Това не се връзваше. Който и да беше убил онези двамата, трябваше отдавна да си е тръгнал, а не да чака, за да види кой ще открие телата.

И защо не беше усетила убийците? Би трябвало да ги усети, дори ако сензорите не ги засекат.

— Ами, защо просто не ги попиташ, любопитке? — изръмжа Ланс от микрофона. — Мамка му, казах ти да се върнеш. Не ти ли казах?

Братовчеди! Те винаги казват: Казах ти.

— Да, добре, каза ми също и да седна изправено и да изглеждам хубава. Откога започнах да те слушам?

По гърба й се стече пот, когато нуждата да се раздвижи стегна мускулите й. Куршумите заваляха откъм входа отново. Мегън се прилепи по-плътно към стената и се опита да стане едно цяло с камъка. По дяволите, всичко, от което се нуждаеше, беше малко повече място.

— Мамка му — изхриптя жената. — Тези бяха близо. По дяволите, Ланс, наистина ми се иска да побързаш.

Тя изпищя, когато куршумите разцепиха входа отново, удариха по-ниско до земята и разпръскаха пясъка пред нея, докато тя се опитваше да пропълзи по-нагоре по стената, за да попречи на смъртоносните снаряди да се забият в краката й.

— Твоето момиче трябва да бъде напляскано, Ланс — странният, арогантен глас, дошъл от приемника, я накара да застине от шок, когато линията внезапно се изпълни с тишина.

Спокоен. Съсредоточен. Нямаше бурни емоции, които да я залеят, когато чу гласа, нямаше остатъци от минали болки или изгубени мечти. Имаше само непрекъснат кръг от спокойствие.

Мегън се вкопчи в него. Усети как се заплита около нея, почувства близостта на гласа, въпреки сардоничното веселие в него.

— Къде си, Брейдън? — Ланс звучеше ужасено, когато Мегън избегна нов залп. Който и да се намираше отвън, очевидно се беше преместил, за да получи по-добър ъгъл към плитката пещера. Куршумите достигаха по-близо до нея, откъсваха парчета от стената и посипваха остри снаряди от камък.

— Достатъчно близо — грубият, ръмжащ тон на гласа му изпрати тръпки по гръбнака й, докато тя се притискаше по-силно към скалата зад гърба й.

— Ако си достатъчно близо, стреляй, по дяволите! — Мегън покри лицето си с ръка, когато гръмнаха още изстрели, изпращащи дъжд от камъни, които експлодираха около главата й.

Привеждайки се, тя се прицели и стреля два пъти в дерето към предполагаемата позиция на нападателя си, след това се хвърли към другата страна на стената и се загледа с ужас как скалата, до която беше стояла, поема пет силни залпа. Добре, това беше достатъчно близо до смъртта, както винаги бе искала.

— Учтивостта е важна, бейби. — Веселието в гласа му почти накара устните й да се извият в отговор, когато Мегън се премести по-навътре в пещерата. — Кажи моля.

Шок заля тялото й, когато в слушалката прозвуча сподавен смях.

— Моля? — попита тя яростно, докато мимолетната развеселеност се разсейваше.

— Ето така. Виждаш ли, че не боли?

Мегън изпищя, когато две силни ръце се обвиха около нея в мрака и мъжът погали с дъха си ухото й.

Лакътят й се заби назад в един твърд корем, когато тя се опита да извие крака си около глезена му и да го извади от равновесие. Всичко, което успя да постигне, беше внезапно стягане на ръцете му и дъхът изсвистя от гърдите й.