Читать «Белегът на Мегън» онлайн - страница 10

Адреналинът бликна в нея като фойерверки извън контрол. Той я държеше, обуздаваше я. Шок, страх и преобладаващият инстинкт за оцеляване, бяха всичко, което тя усещаше в този момент. За първи път в живота й чувствата на другите — отчаянието, страховете и гневът на тези около нея, не заливаха съзнанието й. Само нуждата да оцелее.

— Успокой се. Кавалерията е тук. Или нейна версия, както и да е — тихият му смях не успя да възпре прилива на страх и инстинктивното желание да се бори.

— Можеш ли да я измъкнеш? — Мегън само неясно осъзна, че Ланс излая въпроса в слушалките.

— Мога и ще го направя, ако тя спре да се бори с мен като малка тигрица. — Младата жена бе вдигната във въздуха, когато тъмният мъжки глас се задълбочи. — Имаш ли претенции към нея, Джейкъбс? Мисля, че бих искал да я задържа.

Да я задържи? Какво, по дяволите, да не би да беше трофей? Мегън изсумтя, докато се опитваше да го сръга с лакът отново и да го извади от равновесие.

— Разкарай я оттам, по дяволите. Искаш да рискуваш — това е твоята глава. Ние сме на път.

— Пусни ме! — Изпълни я задоволство, когато най-сетне успя да нанесе удар, който го накара да се стегне, хватката му се охлаби достатъчно, за да се отскубне и да се обърне към него.

Тъмни кехлибарени очи се взираха в нея, цветът се засилваше от тъмнината в пещерата.

Спокойствие. То се обви около нея, приглади изострените ръбове на нервите й, принуждавайки я да се съсредоточи.

— Ако ще стреляш, побързай и го направи. — Някакво ръмжене сякаш се промъкваше в гласа му, когато по потъмнялото му от слънцето лице проблеснаха бели зъби. — В противен случай, ще се превърнем в храна за вълците, ако не стигнем до Райдъра ми, преди да ни хванат.

Вече можеше да чуе гласовете извън пещерата. Очевидно бяха повече от един и се приближаваха.

Мегън наведе пистолета си и въздъхна тежко, докато контролът й бавно се възвръщаше.

— Не мисля, че те харесвам — сопна се тя, като се обърна и започна да си проправя път към един тъмен, почти скрит процеп в скалната стена. Тези процепи често се образуваха, когато някой от притоците на реката напукваше по-слабите части на пещерите. Беше толкова широк, колкото да минат през него — дълбок, тъмен, и задушаващо горещ. Тясното пространство обви около нея уханието на мъж, вместо на смърт.

И, о, боже, той ухаеше хубаво. Тъмен и мъжествен като самата земя — топла, твърда и богата от живот. Дяволски прекалено съблазнителен. Защото внезапно не опасността, която ги преследваше, изпълни Мегън. Беше ароматът на мъжа пред нея и чувствените светкавици от усещания, които изпрати по тялото й. Той я накара да мисли за секс.

— Добре. Противоречието само прави живота по-интересен.

Този мъж беше луд, но на нея това й хареса. Усещаше как сърцето й препуска заради опасността, адреналинът подсилва сетивата й, надигащи се в нея с такава естествена висота, че почти я зашеметяваше.