Читать «Белегът на Мегън» онлайн - страница 7

— Действай изключително предпазливо, Мегън — предупреди я той. — Не ми харесва предчувствието ми за това.

Нито на нея.

Младата жена излезе от автомобила и сведе глава при тишината в дерето. Сякаш всичкият живот беше напуснал района. Обикновено той щеше да бъде изпълнен с шепота на птичи крила, малки животни и насекоми, борещи се за храна и оцеляване. Това дере беше едно от малкото места, които успяваха да задържат влага в малките пещери, издълбани от водата. Трябваше да има живот тук.

Но имаше само смърт.

Странна, ужасяваща миризма изпълваше въздуха. Мирисът на смърт се обви около нея, гъст и изпълнен със заплаха в късната следобедна тишина. Мегън почувства как напрежението се сгъсти, и това не беше само нейното напрежение.

— Ланс, тук вони. — Тя чу собствения си глас да трепери, докато се взираше в джипа, блестящ под парещото слънце.

Гърдите й се стегнаха, когато съзря две тела през силно затъмненото, почти разбито стъкло.

— По дяволите, Мегън, махай се от там — изсъска Ланс, а гласът му беше натежал от ужас.

Тръпки пробягаха по скалпа й, по раменете и стегнаха мускулите й, докато отблъскваше усещанията и се опитваше да разбере по-добре онова, което беше там. Извади електрошоковия си пистолет Уондър от кобура на бедрото си и го стисна уверено. Сетивата й бушуваха и изпращаха адреналин, който препускаше из тялото й, докато вървеше към автомобила.

Проклятие, искаше й се да има истинско оръжие, вместо Уондъра, използван при патрулиране. Той само забавяше престъпника, вместо да го рани. Най-голямото му предимство беше широкият обхват, а един от недостатъците му беше невъзможността да се предскаже ефекта му в дадена ситуация.

— Автомобилът е осеян с дупки от куршуми. Имаме най-малко двама мъртви — заговори тя в микрофона, предавайки информацията, която откри в контролния център.

Прозорците на джипа бяха пробити от куршуми. Гумите бяха разкъсани от тях, скалите, издигащи се отстрани на дерето бяха ожулени от изстрелите. Миризмата на смърт обгръщаше мястото, а горещината и касапницата вътре в автомобила накара вътрешностите й да се свият, докато наблюдаваше сцената.

— Определено двама мъртви — докладва Мегън, като отстъпи назад. — Господи, Ланс, майките им не биха моли да ги идентифицират. — Куршумите бяха разкъсали горната част на труповете и значителна част от лицата.

— Мегън, връщай се в Райдъра веднага! — нареди Ланс, гласът му беше остър като стомана.

Младата жена усети как косъмчетата на тила й настръхват, когато по гръбнака й пробягаха тръпки. Обръщайки се бавно, тя присви очи към високите стени на дерето. Адреналинът нахлу в тялото й и сетивата й започнаха да се бунтуват. Някой я наблюдаваше.

— Инфрачервените лъчи не показват признаци на живот… — размишляваше тя на глас. Някак си нещо беше причинило смущение в показанията на системата, защото Мегън знаеше, че някой или нещо е там.