Читать «Белегът на Мегън» онлайн - страница 5

Мегън се протегна, пръстите й преминаха по следите, докато се опитваше да се съсредоточи върху отпечатъците и емоциите, идващи от тях.

Страх. Решителност. Усещаше емоциите от вътрешността на автомобила върху следите в ронливия пясък и пръстта.

Взирайки се в пространството, тя се премести по-надясно, пръстите й пробягаха по ръба на друг отпечатък. Планински обувки. Някой бе последвал автомобила пеша. И със сигурност не беше там заради пейзажа.

Младата жена потърка брадичка намръщено, докато се опитваше да си припомни уроците за проследяване, които дядо й й бе преподал, още когато тя беше малко момиче. Следите бяха най-малко отпреди двадесет и четири, но не повече от четиридесет и осем часа. Тези от обувките бяха по-скорошни, в рамките на последните осем или десет часа.

Тогава Мегън наклони глава, очите й се присвиха от липсата на емоция или чувство, която идваше от докосването на отпечатъците. Те бяха спокойни, съсредоточени. Сякаш този, който ги беше оставил, докато е вървял надолу към дерето, не познаваше страх, нито гняв, никаква емоция.

— Контрол, тръгвам да проуча — съобщи тя, като се изправи на крака и се върна обратно в автомобила си. — Има доказателства, че някой е следвал превозното средство пеша. Може да е нашият изчезнал турист от Втори район.

— Мястото е на мили разстояние, Фийлдс — посочи Лени. — Хубава двудневна екскурзия.

— Да, но кой, по дяволите, може да е сигурен, като наоколо има толкова глупаци — въздъхна Мегън, затвори вратата и закопча отново колана си. — Ще проверя, преди да се прибера вкъщи. Фийлдс: край.

Запали двигателя на автомобила с едно завъртане на ключа и се отправи надолу по стръмния, разоран от милионите порои, които го бяха заливали през вековете, път.

Маневрирайки бавно, младата жена държеше очите си присвити, оглеждайки за следи от автомобила или туриста. Широкото дере се разделяше на няколко по-малки ръкава, някои от които водеха към скрити пещери, наводнявани лесно по време на дъждовния сезон, а други лъкатушеха дълбоко в земята, преди постепенно да се стеснят в края си.

Това дере беше по-дълбоко от повечето други и стръмните му стени спокойно стигаха от три до пет метра над пясъчната основа. Скални камари и дълбоки кратери бяха изсечени в стените — доказателство за невероятната сила на водата, издълбала път в скалите. В средата на всичко това следите от гуми продължаваха, като се губеха зад един стръмен завой.

Мегън наблюдаваше завоя, докато го приближаваше бавно. Усещаше едно нарастващо чувство на опасност, докато се движеше напред, сякаш тук нещо не беше наред. Слънцето изглеждаше прекалено ярко, топлината, излъчваща се от капака на Райдъра, беше прекалено силна.

Внезапно всичките й сетива се изостриха. Застана нащрек от изпълнилото я чувство за надвиснала заплаха.

Вземайки завоя, Мегън спря бавно, взирайки се в черния джип, стоящ безмълвно под златните лъчи на слънцето.