Читать «Белегът на Мегън» онлайн - страница 165
Лора Лей
— Няма да стане по-дълбока. — Мегън се опита да погледне към раната, но се отказа, когато ръмженето се превърна в животински тътен.
— По дяволите, ти се цупиш — промърмори тя, когато той я залюля. Седяха в проклетата мръсотия, а той я люлееше. Чувството беше приятно; малко странно, но приятно.
— А ти си простреляна, Супержено — озъби се Брейдън. — Дръж се като такава!
Мегън се намръщи.
— Нима има специален начин, по който трябва да се държи прострелян човек?
Породата простена. И не звучеше доволен.
За щастие, изглежда тази мисъл не я притесняваше много. Тя затвори очи и се отпусна в топлината му. И позволи на тъмнината, замъгляваща зрението й, най-сетне да я обгърне. Просто щеше да дремне една минута. Само една…
— Ако припаднеш в мен, Ланс ще види — гласът на Брейдън внезапно разкъса мъглата във вените й. — Ще се появи с другите проклети мъже от семейството ти, Мегън. Какво каза? Раната не е дълбока? Да не би да си просиш всички да започнат да те глезят?
О, това не беше честно. Очите й се отвориха рязко, а главата й се отметна назад предизвикателно.
— Ще ти сритам задника. — В заплахата липсваше раздразнение. Всъщност звучеше доста слабо.
Но усмивката на Брейдън озари нощта. Чувствените му устни се извиха бавно и порочно.
— Като ми говориш така, само ще накараш пениса ми да се втвърди.
Мегън вдигна ръка, докосна бузата му и се усмихна. Господи, обичаше го.
— Пенисът ти винаги е твърд.
— Само за теб, половинке. — Той обърна глава и съвършените му устни се притиснаха към дланта й. — Завинаги. Само за теб.
Завинаги. Звучеше достатъчно добре за нея.
Младата жена въздъхна, когато Ланс и чичовците й внезапно се наведоха над нея. За щастие, нямаше глезене.
Стивън прегледа раната, пръстите му я опипаха нежно, а погледът му… беше горд. Гледаше я с гордост. И разбиране. Гледката на тези емоции в очите му й помогна да сдържи инстинктивната си реакция при докосването му. Неудобството не беше толкова силно, колкото преди, но все пак, не беше комфортно.
— Хайде, лошо момиче. — Брейдън мина пред Стивън, когато той приключи с прегледа, и вдигна Мегън на ръце. — Ти си луда. Не е много дълбоко. Този куршум трябва да излезе. Изглежда, че въпреки всичко, ще се наложи да те поглезим малко.
Все още е вътре? Мегън се втренчи в него ужасено и усети как главата й се завъртя. О, по дяволите…
Не успя да види шока по лицето на половинката си, когато припадна, нито изненадата по тези на братовчед си и чичовците си. Но това беше първият й куршум, и щеше да се погрижи да ги увери в този факт по-късно. Заслужаваше един малък припадък.
Двадесет и първа глава
Мегън се загледа в слънчевите лъчи, проникващи през прозореца на кабинета, който тя и Брейдън заемаха по време на седмиците, прекарани в тестове, които се бяха съгласили да направят. След операцията за отстраняване на куршума, бяха напуснали болницата и бяха отлетели право към Убежището, където Мегън бе гледана толкова внимателно, че я побиваха тръпки. Докторите тук бяха прекалено стриктни.
Но поне я бяха спасили от наплива на членове от семейството й.
