Читать «Белегът на Мегън» онлайн - страница 166

Те я бяха посетили няколко пъти, но баща й и дядо й изглежда разбираха, че мечтите й най-сетне се бяха материализирали. Ланс не беше толкова щастлив. Поради някаква причина, мисълта да работи с непознатата жена заместник, която от Вашингтон обещаха да му изпратят, не му допадаше особено.

Чичовците й — Стивън, Наш и Блейк, се бяха върнали в своите племенни земи след приключването на една мисия, която бяха започнали преди няколко години. Името на Кули е било свързано със Съвета по генетика при разчитането на възстановените тайни файлове от една от големите генетични лаборатории. Как бяха успели да заблудят сенатора, Мегън не бе сигурна. Беше малко замаяна, когато й обясниха това. Нещо за алтернативни идентичности и лицева реконструкция. Нищо чудно, че й бе отнело толкова време да разпознае чичо Стивън.

Никой от тях не беше много доволен от нея. Тя се изкикоти при тази мисъл. Те не я искаха в разгара на битката и сигурно не бяха доволни от малкото, което научиха за чифтосването между нея и Брейдън.

Разгонване. Изсумтя по повод на това явление, както и на изненадващата информация, която бе научила. Усещането не беше комфортно — да знае, че нещо така важно, като ДНК-то й, е било променено по някакъв начин, даже за постоянно, както хормона на чифтосването го правеше.

Тя не беше Порода, но можеше и да бъде.

По-дълъг живот. Мегън простена от това късче информация. С по-висок имунитет и бързото излекуване можеше да се справи. Всъщност тази част й харесваше извънредно много. За останалото, щеше да й отнеме известно време да свикне.

И после, имаше Брейдън. Една лека усмивка изви устните й, докато стоеше до леглото и го гледаше как спи. Дългата му златиста коса обграждаше грубите черти на лицето му, придавайки им по-силен и по-примитивен вид. Тъмнокафяви, червеникави и черни кичури, изпъстрящи гъстата грива, изкушаваха пръстите й да се заровят в нея и докато ги прокарва през нея, да гледа парада на цветовете.

— Събуди се, сънливко. — Мегън се наведе да ухапе устните му и изписка от изненада, когато ръцете му я уловиха през кръста. Преди да успее да се възпротиви, той я положи по гръб под себе си.

— Облечена си — изръмжа Породата, наблюдавайки я през присвитите си тъмнозлатисти очи. Твърдите му устни се извиха в усмивка, а ръцете му се мушнаха под плътната черна блуза, която тя носеше.

Той беше толкова секси. Разрошен, примитивен мъжкар, самонадеян и арогантен. И ако издутината, повдигаща чаршафа, беше някакъв показател — готов за чифтосване.

— И ще остана облечена — засмя се тя, плесна го по ръцете и дръпна подгъва на блузата си отново надолу. — Тръгваме си днес, забрави ли? Аз съм готова.

За да подсили думите й, Мо-Джо скочи на леглото, сигурен, че лошият, миришещ на котка мъж най-сетне е готов за честна игра. Мегън се отдръпна назад и се разсмя, когато човек и куче започнаха да ръмжат и да се зъбят, оголили зъби и борещи се за надмощие. Брейдън изръмжа ядосан измежду косматите крайници на животното.

— Проклето куче! — изруга той, когато Мо-Джо го ухапа по ухото.