Читать «Белегът на Мегън» онлайн - страница 163

Пред входа на каньона продължаваше да отеква стрелба, а слушалката в ухото й бе замлъкнала. Мегън знаеше, че Породите са наясно със случващото се. Само се молеше някои от тях поне да получат позиция за стрелба.

— Нямаме много време, сенаторе — изръмжа Койота до него. — Подкрепленията им ще пристигнат скоро.

Глупав пес, защо не може да си държи тъпата уста затворена?

— Да, за съжаление — сенаторът пое дълбоко дъх. — Няма да имам време да науча Породата колко смирен е наистина. Но нея ще оставя жива и ще я вземем с нас.

Мегън се изсмя. Насили се това веселие да прозвучи в гласа й, дори изражението й придоби подигравателен вид.

— О, не. — Тя поклати глава бавно. — Аз не мисля така. По-добре ме убий, Кули. Няма да ти позволя да ме притежаваш.

Той се усмихна спокойно и насочи пистолета си по посока на Брейдън.

— Ще го накарам да страда, докато умре, Мегън.

Задоволство. Поради някаква причина, Брейдън беше изключително доволен, че оръжието се е отдалечило от нея. Мъже.

Мегън долови как войникът до нея сменя позицията си, а стрелбата като че ли се приближаваше.

Тя също се премести, като едновременно с това притисна ръцете си по-близо до задната част на бедрата си.

— Той ще страда така или иначе. — Жената сви рамене, вече усещаше веселието на Брейдън, както и внимателната подготовка на тялото му. Ръцете му все още висяха отпуснато до бедрата му, но тя знаеше колко бърз може да бъде.

Кули се обърна отново към нея, а погледът му беше пронизващ.

— Той ли е половинката ти? — Устните му се извиха отвратено. — Ейми крещеше от болка, докато я държах. Предупредих учените тогава, че е имало чифтосване, но те не ме послушаха.

— Знаеха ли, също така, че си откачен? — попита тя саркастично.

Гневът сякаш потече от него. Вече не беше спокоен, нито пък владееше напълно всичките лимки в главата си. Някои се бяха търкулнали някъде надалеч.

— Те изгубиха представа за това, за какво бяха създадени — изплю Кули. — Да убиват. Да бъдат убити. Те са нищо. — Той размята пистолета си във въздуха. — Те са животни.

— Поне могат да го вдигнат, без да проливат кръв — изсумтя Мегън. — Или проблемът ти е, че пенисът ти не е достатъчно голям? Обзалагам се, че техните са далеч по-големи от твоя. Сигурно се чувстваш пренебрегнат.

Яростта в него нарасна, а ръката му се разтрепери.

— Кули, ние се изтегляме. Породите напредват — Половин дузина войници се изсипаха около тях, лицата им бяха набраздени от защитна боя, пот и кръв. — Приключвай с това. Ние изчезваме.

Пушките се насочиха към Мегън и Брейдън. Тя видя проблясък на страх в погледа на Мак, жаждата за кръв в този на Хосе.

От нейната страна имаше скали, от тази на Брейдън — дълбока падина. Мегън усети как той се протяга към нея, направлява я, блъсна информацията към нея, когато се изправиха пред новата заплаха.

— Убийте копелето… — нареди Мак.

Сега.

Умствената заповед отекна в мозъка й и Мегън се хвърли настрани, сграбчи пистолета от кръста си и се прицели в Хосе, но сенаторът обърна оръжието си към нея секунда преди тя да стреля. Беше се прицелила право в сърцето му, но се забави само с миг. Внезапно нощта избухна в светлина. Бойни викове и ревове на Породи изпълниха каньона. Мегън почувства как един от пламъците избухна отстрани на тялото й. Мамка му, беше простреляна.