Читать «Белегът на Мегън» онлайн - страница 162
Лора Лей
Задоволство изпълваше въздуха, извратеното ликуване се опитваше да прониже мозъка й.
Мегън искаше да изкрещи от болка, от ярост. Усети как нещо вътре в нея се разби при мисълта за онова, което бяха изтърпели Породите при него.
— Те се учат как да го поемат лесно. Мегън, обзалагам се, че твоята голяма, яка Порода ще ти каже това. Ако може… — Погледът му се премести върху Брейдън. — Ужасно си тих, Породо. Не искаш ли да споделиш това специално, малко удоволствие, което си изпитал в лабораторията?
Брейдън се размърда бавно, лунната светлина, която се процеждаше в каньона, освети хищническата му усмивка.
— Аз съм Клас А, сенаторе, елитът. Ние ви чукахме, помниш ли?
Усмивката на Кули замръзна за част от секундата и една нишка от страх се изплъзна от него.
— Ах, да, почти забравих — присмя се той. — Елитът. Разочарован съм от теб. Би трябвало да бъдеш по-труден за залавяне.
— Мислиш ли? — Гласът на Брейдън беше прекалено мек. — Научих се как да пречупвам хора като теб, сенаторе. Предполагам, че даже си бил в списъка от потенциални цели, когато бяхме спасени.
Мегън едва сдържа изненадата си.
— И сега аз съм една от най-добрите им придобивки. Колко дълбоко е пропаднал Съвета по генетика само. Но аз ще ги изградя отново. — Усмивката на Кули беше зла, смразяваща със своята лудост.
— Защо ги уби? — попита жената тогава. — Защо чака, докато ме потърсят? Можеше да ме убиеш по всяка време — унищожението им нямаше смисъл. Нито пък потенциал за разкриване.
— Защото беше забавно. — Той сви мощните си рамене, наклони глава и я погледна с маниакално удоволствие. — Всичко, което трябваше да направя, бе да следя Марк и Ейми. Знаех, че ще дойдат при теб, просто беше въпрос на време. И каквито почтени кретени бяха, знаех, че ще се опитат да го направят тайно, за да ти дадат шанс да ме предадеш. А аз исках да те гледам как бягаш, Мегън. Това ме възбужда. Да те взема ще бъде толкова по-приятно.
Мисълта за това я отврати.
— Разбирам — кимна тя тържествено. — Не ти става по нормалния начин, нали? Трябва да пролееш кръв, за да го вдигнеш.
Усмивката му угасна за секунда, преди да се върне с отвратителна сила.
— Кръвта е прекрасна — в гласа му се долавяше възбуда. — Или може би ще направя така, както направих с малкия Марк и Ейми. Да опра пистолет до главата ти и да накарам Брейдън да те държи долу, докато аз ти го вкарвам в задника.
— Какво е това със задника? — Мегън подпря ръце на кръста си, изразявайки недоверчиво объркване. Но без страх. — Чувал ли си за микроби, Мак? Болести? Откъде знаеш, че не са те заразили по някакъв начин? Ако лудостта е заразна?
Изненадата му беше почти смешна. За момент той изглеждаше объркан, несигурен. А ръката й бе толкова близо до пистолета.
Внимавай.
Тя стрелна Брейдън с поглед, когато усети заповедта.
Проклето да е вниманието. Кули я отвращаваше и това нямаше нищо общо с болката, която се опитваше да предизвика у нея.