Читать «Целувка за Коледа» онлайн - страница 4
Лора Лей
Със златисточервената си коса, падаща зад раменете й на тежки букли, големите й сини очи и съвършената порцеланова кожа, тя беше като превъплъщение на ангелската невинност. Съблазнително извити устни, фино изписани вежди, високи скули. Стройното й тяло беше стегнато и гладко, високо 165 см, ниско в сравнение с това на Породите, но с пълни гърди и изкусително дупе.
Тя караше един мъж да мисли за всички онези неприлични неща, които би могъл направи на това съвършено тяло, дори да се чувстваше като извратено чудовище, когато погледне в невинното й лице.
А невинността й беше истинска. Джесика Рейнс все още беше девствена според медицинските доклади. И беше половинката на Хоук.
— Какво, по дяволите, правиш навън сама? — озъби се Породата, ядосан на себе си заради поглъщащата страст, която го измъчваше; ядосан на нея, че е толкова невинна и крехка.
— Винаги съм сама — отсече тя в отговор. — Защо една разходка в гората да е по-различна?
Хоук едва не трепна от думите й, защото бяха истина. Тя беше затворена в продължение на една година, виждайки само доктора, някои от половинките на най-високопоставените Породи и онези, които я разпитваха, докато успяха да разберат защо Джесика ги е предала. Когато я освободиха, това се отнасяше само за Хейвън. Не й беше позволено да излиза от имението. Бяха й дали собствена колиба и повечето Породи се държаха настрана от нея, защото тя бе неговата половинка.
— Имаш охрана — напомни й хладно. — Шароун и Ема бяха назначени да те пазят, когато те освободиха. Те не са настроени зле, така че защо не са с теб?
Шароун и Ема, две от рядко срещаните женски Койотски породи, обичаха неприятностите. Той очакваше всеки ден Джес да се справя със ситуациите, които те организираха, и в които бе замесена и тя.
— Имат два почивни дни — сви рамене жената. — Предполагам, че днес е един от тях.
— А Ашли? — изрева Хоук името на другата Койотска жена. — Тя е смяната им.
Джесика отново сви рамене. Породата усети движението по ръката й, докато излизаха от гората и се насочиха към колибата. В Съединението бе обявен код червено. Породите вече обикаляха из гората, главните порти бяха затворени и цялото имение беше изолирано.
Хоук присви устни. Джес трябваше да бъде защитена на всяка цена. Трябваше да има охрана двадесет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата, и проклет да бъде, ако не разбере, и то бързо, защо пазачът й го нямаше.
Бог да е на помощ на Ашли, ако тя беше оставила половинката му. Жените Койоти бяха рядкост и щяха да останат с една по-малко, ако откриеше, че малката вятърничава Порода буквално е захвърлила Джес на врага.
Втора глава
Джесика имаше чувството, че Хоук е готов да избухне, когато влязоха в просторната колиба и чуха приглушен удар по вратата на мазето.
Младата жена сви устни непокорно, когато той се обърна към нея и я погледна с присвити очи, след което отиде до вратата, водеща към мазето.
Отвори я и замръзна, когато Ашли Тру се просна на дървения под на всекидневната. Дългата й руса коса, изпъстрена с фини кичури, закри лицето й за миг, преди да я отметне назад и да скочи грациозно на крака, за да погледне Джесика.